I can't stand how much I need you..

Only god knows how much I’d love him if he’d let me.

source

Новият дизайн на блога ми

Не мога *-*
Влюбих се за не знам си кой път. И знам, че го написах грешно, просто ме мързи да проверя как е.
И да..
Днешните ми размисли са за...наркотиците.
Уоу, такава странна тема.
Всъщност трябва да помагам за презентацията по физика, нооо..
Към наркотиците чувствам същите неща, които чувствах преди да започна да пуша. Знам, че е лошо, знам всички негативни ефекти върху организма, бла бла бла. И все пак знам, че ако пробвам, ще се пристрастя. Мисля даже, че е само въпрос на време.
Единственото, което ме спира в момента, е интелигентността ми. Колкото и странно да звучи. Като пушех в шести клас бях тъпа като комин. Ама наистина.
Установила съм, че като пуша просто не мога да запомням нещата както трябва.
В несънено състояние, негладна и нежадна и т.н. мога да запомня едно 90% от това, което ми се казва в час и нямам нужда да уча вкъщи, освен ако нямаме домашни.
А пък като пуша, цялото представяне на мозъка ми пада много.
Но пък като човек с адски огромното вродено любопитство, направо не знам..
Поне алкохолът не ме влече. Не знам, примерно, на купон или нещо такова пия, че да не се късам от компанията пък и щото иначе съм някаква адски стеснителната. А като пия малко ми се развързва езика. Всъщност много. Не мога да спра да бърборя. Ама не знам, не го намирам за чак такъв недостатък.

Постът, който бях прекалено мързелива да публикувам тук...

и последствията от него.

Та.. Честно, не мога да повярвам каква наивна съм била. Ама сериозно. Да е такава злобна, бива, бива, нейното е съвсем отвратително обаче. Съди другите само по първите си впечатления и бърза да им лепва някакви етикети. И мисли, че съм лигава постоянно. ЕМИ ДА ТИ КАЖА, АКО С ТЕБ МОЖЕШЕ ДА СЕ ГОВОРИ НОРМАЛНО, МОЖЕШЕ И ДА ЗНАЕШ, ЧЕ НЕ СЪМ. Ако беше свестна приятелка, щеше да знаеш, че само около 75% от усмивките са истина. Но с теб просто не може да се говори.

По-специално за Д. си мисля как каза, че няма приятели и т.н. Как щеше да реагираш, ако знаеше колко й е преебано семейството и как няма къде да избяга от ада у тях и затова си научава набързо и излиза навън? А? Познато ли ти е, Калина, познато ли ти е? Само че тя не се забучва във фейсбук и не клюкари за другите, а излиза на въздух, с надеждата, че като се прибере всичко ще е пак sunshinе & rainbows.

Затова не обичам да съдя другите ей така. И им давам 100 шанса след като са се “изложили” по някакъв начин, примерно. Ти си най-пресния пример. Толкова пъти си ми показвала двестата си различни лица, ама аз пак си мисля “Тя се е променила този път, ще й дам шанс”..

Сериозно се отчайвам от човечеството. Свестните хора са мега свити и срамежливи, а пък лайнярите като Калина са пълни неебавки.

Май аз съм единствената, която е неебавка и свестен човек едновременно. Поне обичам да мисля, че съм, иначе съвсем ще ми изчезне волята за живот.

После, съответно, Мишо го вижда в тъмблър и го изпраща на Пенев. Пенев решава да го прати на Калина.

На другия ден
Мишо: "Калина що не идваааааа"
Аз: "Ъъъъ.. не знам"
Мишо:"Уф, може да се е саднала"
Аз:"Ъ? Що бе?"
Мишо:"Еми, вчеращния ти пост в тъмблър.. Пратих го на Пенев, той й го прати на нея и да.."
Аз:"Ми браво на нея. Аз наистина ги мисля тези неща, които съм ги написала и тя го знае много добре. Да си е "тъжна" колкото си иска"

И с всеки изминал ден осъзнавам каква е двулична и как не искам да съм като нея. И всъщност не съм, а тя ми влияе(ше) по този начин.

Това, че Мишо е пратил такъв пост, който очевидно е от тъмблър, където поствам всякакви мисли, които ми дойдат наум, е друг въпрос. За него ще си имам едно наум.

Уф

Когато някой ми се обади и плаче..
Никога, ама никога не знам какво да му кажа.
Ако става въпрос за връзки пък съвсем..
Просто мълча и неловката тишина поглъща всичко. Уф.
На живо мога поне да покажа на въпросния човек, че съм там, че го подкрепям, чрез физически контакт.
А по телефона? Като съм с някакъв вързан език какво правя?
>|

Gib jedem Tag die Chance, der schönste deines Lebens zu werden

You won't find faith or hope down a telescope

you won't find heart and soul in the stars
you can bring everything down to chemicals
but you can't explan a love like ours

Зарибиха ме по The Script.

Днес беше гаден ден, защото не разбрах нищо по биология. Мамка му, пак си мислех за био, пък написах "география". Какво ми става тея дни, от недоспиване ли е, или какво??

Само 9 и 20 е, а очите ми се затварят. Не искам да си лягам толкова рано в петък :с
Хмм, измислих го. Ще си изровя задачките по лингвистика. На унгарски са :>
Или ще си отрежа и изпиля ноктите и ще се лакирам? Хм..

Така де,
The Script - Science and love

Пак ми е едно такова замислено..

И малко гневно.

Каква противоречива личност съм.. В повечето случаи го намирам за доста добро нещо, но сега не е така.

Дори малко се мразя.

Някакъв адски непукист съм, и все пак абсолютно ме тормози всички какво мислят за мен.

Не знам, не мога да го обясня.

И естествено, това ме обърква още повече.

Не можах ли и непукизма да взема от баща ми? Не стига че съм му одрала кожата, и двамата сме някакви "сръчни", и двамата харесваме някакви странни неща.. Мислех си, че никаква част от характера ми не е като на мама. Ама не, ето, появи се. Противоречивост.

"Това или това?" Или и двете едновременно.

Което хич не е добре.

Защо просто не мога да избера едната страна??

Уф.

Т-Т

Днес ми е едно такова весело

И даже има 2 причини за това:

1.Формула 1. Защото се вживявам прекалено много в маниите си. Но пък е яко.

Себастиан спечели Гран При на Япония. А Марк е втори. ^^

2. Всъщност аз наистина учих. И не ми беше чак толкова отвратително. Ама пък умирах от скука, сигурно това е обяснението :D

Станах в 4 да гледам квалификацията и още не ми се спи. :О

Просто съм умопомрачително радостна и реших да напиша поне един радостен пост в блога си :D

Оставям си едно интервю с много радостен Себ тук за после. После = някой момент на тъга. 'Щото не мога да не се усмихна като го видя ухилен :D

Какво се върти в главата на една наскоро открила себе си тийнейджърка, vol.1035

Когато бях на 7 или 8 години, отидох на рождения ден на съседчето на село с баба и дядо. Възрастните бяха в една стая, децата в друга, така че да могат да ни наблюдават и да чуват за какво си говорим.

Сред децата имаше едно момиче облечено в момчешки дрехи. Струваше ми се готина и си играехме заедно. По едно време дочух разговорът на майка й и баба ми. Майката се оплакваше, че детето й не се смята за момиче, отказва да носи рокли, не иска да си пуска дълга коса, и дори си е измислила мъжко име.

Баба ми съчувстваше на жената и дори каза, че ще е добре да заведат детето на психолог, защото има объркана психика.

Помислих си, "Баба е умна жена и винаги е права, значи наистина не е правилно да си момиче и да се държиш като момче".

Сега като се замисля за тази случка ме обхваща гняв. Заради предрзсъдъците, които възрастните насаждат на децата.

И все още се чудя какво ли е станало с това симпатично момче по душа. Дали все още се бори с майка си за носенето на рокли и мъжкото име? Или просто е затворил тази част от себе си в някоя малка стаичка, защото са му втълпили, че е грешно? Дали не съм можела да направя нещо в този летен следобед?

И все повече и повече се убеждавам колко ужасен е светът.

Как всичките стереотипи само ни вбесяват или натъжават.

Ето затова яростно споря всеки път, когато някой бъде обиждан с думите "педал" или "смотан гей" около мен. Затова се опитвам да променя мнението на близките си по въпроса с хомосексуалистите, които не заслужават да живеят, защото въпреки налаганото им от обществото, са приели себе си и се гордеят.

Всеки път като правя това ме заклеймяват като по-странна и по-странна. Защото мнението ми контрастира с всичко, което им е било наслагвано, и говоря врели-некипели.

На моменти просто не мога да го понеса и започвам да си мисля, че няма смисъл. Няма да успея да ги насоча в другата посока, към другия вид мислене, и се отчайвам. Но пък като си помисля "Хей, вече трета година в София имаше прайд. Трябва да спреш да се заблуждаваш, има още много хора, които не се страхуват открито да се противопоставят на представите. И ти не правиш нищо, за да им помогнеш."

Оттук се започва с кроежите на планове, как да пропътувам ~500 километра с момиче на моята възраст, сами в автобус/влак/каквото и да е там. Предполагам, че с повече приказки ще успея да навия майка си, но баща ми е такъв хомофоб, че направо не е истина. Не мисля и да пробвам с "Аз съм част от тази група, привлчена съм и към моя, и към противоположния пол", защото тогава сигурно ще каже "Много знаеш пък ти, хормоните ти замъгляват преценката/гледаш много телевизия/четеш прекалено много гупости в интернет/някакъв друг безсмислен аргумент."

Така де, напълно се отклоних от първоначалната си идея. Която беше нещо от сорта на "благодарна съм за гените си, че са ме направили толкова умна, за да прозрея истината сама, а не да вярвам сляпо на налаганото ми от обществото".

Оооооокей

Беше странен ден.

Може би защото сутринта не си взех горница и ми посиняха пръстите от студ (бях с къс ръкав и беше 16 градуса!!).

Или защото учителката по психология е толкова флегматична и всички заспаха, аз бях единствената, която слушаше какво говори. Попита дали се сещаме за име на някой психолог. Казах Фройд и целия клас ме изгледа все едно съм най-новото животно в зоопарка. Хм..

После говори за несъзнателни процеси, каза, че не могат да бъдат контролирани и спомена сънищата. Подшушнах на момичето до мен че абсолютно не е вярно и с тренировка могат да бъдат контролирани.. А погледът й крещеше BITCH I'm pms-ing leave me the fuck alone. Jajaja.

Смотаняка ме преследваше през целия ден.

А пък Вечно Влюбената ме изнерви отново. Заряза ме, за да се разхожда с прелестния си, който й казал, че иска да са само приятели.

А пък на края на деня ми идеше да изкормя Мис Каприз. Не знам как ще я търпя цяла година.

А, и си говорих с Човекът без социален живот днес в голямото. Що му трябваше да се замесва с Мис Каприз..изглежда по-свестен от нея. Днес прескачала оградата на училището (входа си беше широоооко отворен), паднала и й се разкървило коляното. Цяло голямо рева, все едно се е случила някаква световна трагедия.

Хм. Гладна съм. Отивам да дъвча бисквити с масло, егати здравословното. Ама ми се доядоха пък.

Чао.

Наречете ме откачалка..

и сигурно ще сте прави.

Миналата седмица попаднах на това.

На две на три, това е нещо като самохипноза, записваш се как казваш тези неща, и после слушаш и "изпълняваш". На теория може да се върнеш в минал живот, неограничено кога и къде, или пък да си спомниш случки от ранно детство.

И оттогава все изчаквам да съм сама или всички да спят, за да го запиша и да го чуя. Честно казано, имаше няколко подходящи момента, но не го направих, защото малко ме беше бъз.

Но днес реших, че няма от какво да ме е страх, и го направих.

Единствената ми реакция в момента е УАУ!!

Та, намирах се на остров Кипър и датата беше 14 юли, 893г. преди Новата ера. Бях мъж на име Корнелиус, носех червена дреха и кафяви сандали. Бях на 43 години. Стоях на тераса, от която се виждаше вътрешен двор. Цветя имаше само в центъра, всичко друго беше бял мрамор. Много хора търчаха около мен и спрях един да го разпитам. Каза ми, че не съм женен и нямам живи роднини, спомена, че най-добрият ми приятел се казва Пауло и е на 24. Наредих му да го извика и той се появи. Беше с черна коса на не много ситни къдрици и черни очи, и като го видях се сетих, че е италианец. Само като го погледнах в очите разбрах, че не сме само приятели, сякаш имаше още нещо. Стояхме заедно на терасата и говорихме. Беше ярък слънчев ден, от много светлина ми стана лошо и го помолих да дойде с мен вътре. Влязохме в някаква стая, от която помня само огромно двойно легло. Легнахме на него и се гушкахме известно време.

По-късно бях в някаква стая с маса. Около масата бяха насядали други мъже, с които дискутирахме разпалено нещо. Оказа се, че всички в залата сме пълководци и се готвим за нападение на някаква съседна земя.

Озовах се в разгара на битка, явно бяхме нападнали.

Изведнъж усетих пробождане в корема и се сгромолясах.

Като дойдох на себе си бях в палатка и Пауло беше до мен. Някакъв друг човек му каза, че няма да оживея, той взе някакъв нож, прониза се и легна до мен.

После се "събудих".

Нямам прекалено развинтено въображение, наистина. Просто това беше умопомрачително реално.

о.о

Както казах, наричайте ме откачалка..

LKDFJGSLKJGL;SJFDL;HJLDKSJFHLDLSHJ

Искам да го застрелям. Сериозно.

Аз и мама легнахме към 4 да дремнем. Сега е 4 и половина и се събудихме от крясъците на баща ми, който реши да си вземе лаптопа и да крещи по скайп на един от неговите "приятели". А той е егати и приятеля. От може би година живее в Украйна със жена си и никога не звъни на баща ми. Винаги баща ми е този, който постоянно проверява дали е в скайп. Винаги.

Ние им бяхме кръстници на шибаната сватба, а като кръщаваха малката след 2 години дори не ни се обадиха и го подметнаха като едното нищо.

И НЕ ЗА ПЪРВИ ПЪТ АЗ И МАМА СПИМ, ТОЙ СЕ СЪБУЖДА И ЗВЪНИ ПО ТЕЛЕФОНА/В СКАЙП НА НЯКОГО И КРЕЩИ, ВСЕ ЕДНО СЕ ПРОВИКВА ПРЕЗ БАЛКОНА.

Точно в такива моменти искам много жестоко да умре.

Както и като ми говори като на 2-годишно.

Ако някога съм такъв родител, направо не знам.

Преди малко отидох да му кажа да не крещи толкова и той, моля ви се, чак сега осъзна, че сме спяли.

Не мога да заспя, щом веднъж съм станала, много добре знам, че и майка ми е така.

ЛКДЙФИВЕФЛКДХФЛЙКА;ХАЛ;ДЙФВИОПЯЕФЙАФХМ,БУИВХДКФЙАХ

Защото ме мързи да ги препиша.

А знаете ли днес какво правих? Играх Jazz Jackrabbit. А щях да уча.

Аз съм егати несериозното същество.

Еми съжалявам (аз да не би току-що да написах "съжелявам"? о.о някой да ме застреля веднага), но не ми се чете някаква си книга, камо ли да й правя резюмета на главите и характеристики на героите. Ако ми го бяхте дали за книга по-избор, примерно, не по-малко от 200 страници, щях да съм по-щастлива. Защото по някаква случайност от Германия си взех книга, в която се влюбих, около 230 страници, идеална би била за целта.

Не може ли да пропуснем книгата и да прескочим на училището вече? Имам чувството, е мозъкът ми страшно много закърня само за 2 месеца.

И естествено, целия немски ми се изпари от главата. Освен ако гледането на някои "Анатомията на Грей" по Про.7, Формула 1 по РТЛ (щото те са някакви мега яки и интервюират пилотите в последните минути преди загряващата обиколка) и прочитането на 1 книга се броят за припомняне..

Единствено мога да се похваля с възраждането на английския си. ;Щото горкия беше много умрял през учебната година ^^'

А и също имах един период от 2-3 седмици, когато помнех адски много сънища. Така и не си направих труда да ги проверя в съновник, но поне ми беше забавно.

От сума ти време се каня да се..ъм.."самохипнотизирам"? Н знам как да го нарека, но ето къде го прочетох.

Imma sucker for такива неща, просто не можах да се сдържа. :D

Казаха ми, че няма да мога да се събудя сама и ще остана в кома за цял живот. Не ми пука особено!

Между другото, никога не съм имала чувството, че ще доживея до дълбоки старини.

Много разчитам на интуицията си и дълъг живот е едно от тези неща, които не мога да си представя. Звучи неясно, но ето един пример.

Винаги когато правя някакъв план (дали ще е за излизане или друго), нещо ме човърка отвътре и ми казва дали ще стане или не. Понякога се уговарям да прекарам този ден с еди-кого си, и след 5 минути си мисля "Май не трябваше да става така, не ми се струва, че ще се случи". Почти винаги въпросния човек ми звъни с нещо от сорта на "Оказа се, че трябва да излизам с нашите/Не ме пускат/ Забравих, че съм заета".

Старостта е едно от тези неща. Мисля си "Хм, звучи добре, дотогава ще направя това,това,това и това.", но после нещото ме човърка и ми казва "Недей да мислиш толкова напред, нямаш толкова много време".

Или може би наистина нещо не ми е наред..

Long time, no see..

Зарязах си блога, прости ми, о, прекрасни блогчо, обичам си те!

Ъм, да.

Може би се сещам да пиша тук когато главата ми се задръства? Звучи правдоподобно.

Ето това й мразя на ваканцията. Главата ми се задръства с нежелани мисли.

Като съм на училище поне нямам прекалено много време да мисля, 'щото рано или късно все трябва да барна бумагите отнякъде.

Абсолютно нямам идея какво става, толкова съм объркана..

Мислех си, че след т.нар. "признание" преди екскурзията всичко ще си дойде на мястото. Ще го забравя и ще си продължа живота. Да, ама не. Поне така ми се струваше.

Един фейсбук пост развали всичко.

Сега пък и тя се вмъкна по някакъв странен начин в уравнението и наистина ми иде да се застрелям.

Ако на света има човек, който е способен да ми обясни защо все си падам по неподходящи хора, моля, нека се чувства поканен да го направи.

Или още по-добре, някой да ме хипнотизира по някакъв начин и да забравя всичко.

Наистина не мога да си обясня нищо.

А просто искам да съм щастлива.

Като че ли колкото по-близо съм до целта, толкова повече тя се отдалечава.

Искам ясно да подчертая, че хич не ме гложди това, че май харесвам нея и него едновременно. Гложди ме, защо точно нея и защо точно него.

Сякаш мозъкът ми е решил да действа напълно нелогично и да прави всичко наопаки.

Дори и опитите ми да се потопя във въображаемия ми прекрасен свят не действат. А светът в главата ми винаги е успявал да ме спаси поне за малко от тревоги.

А като си помисля, че с никого не мога да споделя без да ме съдят, и ми приизлява.

В колкото и трудни ситуации да съм била все е имало някое рамо, на което да поплача, или нечие ухо, което да слуша без да дава някаква оценка.

В този момент на повечето хора може би им изниква в главата "Ами майка ти?"

Еми, не знам, няма ли да е странно в някой слънчев ясен ден да й кажа "Мамо, така и така, през последните 10 месеца бях обсебена от еди-кого си, тъкмо взех да го забравям, и сега всичко пропадна.. А и между другото, май харесвам и едно момиче едновременно. С което имам шанс 0. Не само заради факта, че е хетеро, ами и заради други. Като обществото, в което живеем. Недай си боже да нарушиш личното пространство на някого от същия пол и те гледат накриво, 'щото си гей/лесбийка. "

Не мисля.

Засега планът ми е просто да продължа да си мрънкам на милионите блогове и да поствам статуси с тъжни любовни песни.

Едва ли ще проработи задълго, но..

Lass mich dein Geheimnis sein ♥

Много съм щастлива в момента ^^ Или не знам.. Днес бях навън с не-можете-да-познаете-кого. Същия мизерник! Не че обменихме повече от.. 20 думи но все пак! Не се изчервих в неговото присъствие! Просто.. Ахххххх..

Да. Излизане = той и аверите му играят баскетбол, аз и Калито стоим отстрани, говорим си и аз въздишам по него. Lololol :d

В момента единствения звук, който издавам е *въздиш*

Бива ли да съм толкова загубена..

♥

А някой може ли да ми обясни..

защо мозъкът ми си прави такива жестоки гаври? И въобще защо напоследък всичко става все по-объркано?

Вече нито знам какво искам, нито нищо.

Сънувах странен сън, пиша си домашните по немски навреме, уча като цяло, излиза ми се навън, харесвам го, не го харесвам.. О ФЪ. (that's what she said) D:

Винаги, когато рева насън, ама винаги, денят ми е скапан.

А беше някаква пълна глупост. Ревеш на сън за човек, с когото не си говорила от.. 14 февруари насам. Който просто те игнорира. Биваш утешавана от г-н Шу (да, омг, от въображаем герой) и после изведнъж ставаш гадже с човек без лице (добре де, имаше лице, ама го нямаше.. you get it!) и ти е някакво яко и се събуждаш с размътен мозък.

Тоя проклетник е единствената причина да не харесвам живота си и да искам да се махна оттук. Без него всичко щеше да е по-добре. *въздиш* Виждам го навсякъде. *по-голямо въздиш*

бЛа-БЛА-БЛА.

В главата ми има толкова много неща. Като отворя най-сетне блога и си казвам "Ето, на, ще ги разкарам от главата си" и просто..нищо. Всичко изчезва.

....

-Ела до CBA с мен

-Не ми се излиза днес

-Хайде деее

-Ммммм не

...последвано от мълчание. Буквално само мълчи и не ми казва нищо. Всеки път като поиска да излезем някъде, не давай боже да не ми се излиза. До края на деня ме гледа накриво, все едно съм й виновна за нещо. I don't think so.

Ами..нали знаете..

Това е един от онези мързеливи неделни следобеди. Просто защото.

Напълно нямам сили за нищо.

I fly like paper, get high like planes..

Ммм сигурно вече отлита. И на мен ми се иска да отлетя.

GTFO plz.

Ама наистина. Що просто не ме оставихте днес ЦЯЛ ден сама? Така хубав беше следобедът, прекаран в говорене на глас, пеене на песни, докато лежах на пода, четене на книга, "ще си науча!..ама не днес" stuff.. Защо ви трябваше да проваляте всичко, като каните гости? Ама не просто гости, гости с досадно двегодишно, което само ми рови из нещата, разхвърля и ме дразни. МНОГО. СКЪСА МИ ШИБАНИЯ ПЛАКАТ НА ЛЕОНА ЛУИС!!!!! ПЛАКАТЪТ, КОГОТО ПАЗЯ КАТО ОЧИТЕ СИ, 'ЩОТО Е ПЪРИЯ ПЛАКАТ НА ЛЕОНА, ИЗЛИЗАЛ В БГ СПИСАНИЕ. Аз самата съм го късала, ама не ЧАК толкова брутално. Бахти ве, шибано лапе. После ми се усмихна мазно, все едно нищо не е направил и това е просто парче хартия. Еми да, ама за мен има супер сантиментална стойност и вече НЕ те харесвам, след като почти го унищожи и ОТНОВО ще го оправям с тиксо. ГРРРРРРРРРРРРРР!!!!!!!!!

А после нашите ме виждат вкиснала. Баща ми хич не сгрява и някакъв "дай една бузка, бла бла". ТИ ДА НЕ БИ ДА СИ СЛЯП И ДА НЕ ВИЖДАШ,ЧЕ СЪМ НА ШИБАНИ 15 ГОДИНИ И МИ ПИСНА САМО "БУЗКИ" ДА ТИ "ДАВАМ"??? ДРАЗНИШ МЕ УМОПОМРАЧИТЕЛНО МНОГО КАТО СЕ ДЪРЖИШ КАТО 6-ГОДИШНО. НАИСТИНА. НЯКОЙ ДЕН ПРОСТО ЧАШАТА ЩЕ ПРЕЛЕЕ И ЩЕ ТИ СЕ РАЗКРЕЩЯ ТАКА БРУТАЛНО, ЧЕ НАПРАВО ОТ ВКЪЩИ ЩЕ МЕ ИЗГОНИШ.

Пф, много крайни неща казвам, но просто вече ме дразни мега много. "Днеска ще ходиш при баба си, утре при другата баба", без дори "ще ти стигне ли времето да си научиш?/ ще успееш ли да си починеш?".. Не ме гледай, че не уча, пак се уморявам, да го еба. А и вече уча. Мамка му, уча. Наистина правя усилия. Вече. В събота просто НЕ МОГА да правя нищо. Цялата дълга седмица ме изцежда и се чувствам като парцал. Имам нужда от един ден нищо правене...

Майната ви на всички. Майната ти, ти с твоите "любовни" проблеми, ти с големите капризи, ти, учещият в свободното си време, ти, мазнещият се на учителите, ти, постоянно говорещият в час, ти, много нацепения, ти, който изглеждаш толкова прекрасен, осъзнаваш го напълно и сменяш гаджета като носни кърпи. който имаш такъв разтапящ поглед. ти, с косата, която си стърчи в случайни посоки и е просто БОЖЕСТВЕНА, ти, който ме отбягваш.. и сутрин стоиш с най-скучния и дразнещ човек в автобуса, защото другите ти възможности са онази, мислеща се за много badass, кифла/курва-та, безличната, която мисли само за учене и за сериали с вампири/ ЗЛЕто, с име гергана (не заслужава главна буква!) и нърдчето с очила, вманиачено по сериали, с което си бил гадже в шибаната детска градина и сега ти е неудобно да я погледнеш/заговориш и избягваш нон-стоп (да, аз, шибаното аз съм това).

Да го еба, защо си толкова прекрасен и не мога да спра да мисля за теб?? Защо през всичките тея години си бях добре, изведнъж БАМ, ти се появи, и отново завладя мислите и сърцето ми?? Защо?!

Пф.

I don't think I really care anymore

Еми да. Чувствах се ужасно в началото на ваканцията и тъкмо стана по-добре и свърши ;[ Дооста ме мързи да чета всички неща и затова просто.. преписвам от отговорите. Тъпо от моя страна, но в момента ме боли главата ужасно много и не мисля, че утре ще успея въобще да направя нещо. Ха-ха. А класната каза след ваканцията да сме се стягали. LOL. Аз не смятам така. По дяволите, имам рожден ден след месец. I don't really care.

Баща ми крещи отатък. Говори по скайп. И крещи. Имам чувството че ще го чуят чак в Украйна (тея с които говори са там). Ох, направо ми пробива главата.

Пф. Хем искам, хем не искам да започва седмицата. Искам, защото OHMAIFREAKINGAWD GLEE! Ама пък.. даскало.. Класната ще ни измъчва. Брр..

А и се подстригах. Не много късо де. Само 3-4 пръста по-късо. Йей, вече нямам тон и половина коса върху главата си ^^

Eeenie meenie lalala.

Чао.

Не.

Всъщност не искам да я виждам. Днес следобед е била из Морската с някакъв, който я харесва и са се прегърнали и в момента лети на 50-тото небе и дрънка за него.

Прекрасно, просто невероятно.

Сега не мога да се спра.

Тя попадна в света на веселите влюбени хорица и си останах сама при тези, мразещи всякакви любовни истории.

Es bringt mich um.

Бездействам.От два дена. И вече ми писна. Всъщност не ми е писнало. Не знам.

Пак ми е едно такова странно. Без даскало нямам какво да правя. Ама не ми се връща там.

Искам да се видя със Соф. Не съм я виждала вече от 1 седмица.Чудя се дали да не я изнудя да излезем утре. Ама пък й казах, че я заплювам за другата седмица.. Ама пък Може да излезем и после да я изпратя до тях и да отида до баба оттам. Не е чак толкова далече. Оф не зная.

"Ходхме до басейна, нагледах се на мускули" е достатъчно от описанието. Добре че не се навих.

Общо взето това е.

Чао.

In my head..

20 дена по-късно, също толкова отчаяна


Излязох аз вчера. Йей Пъблик! Йей, искам да живея там! После йей як магазин за обувки!
И... не, просто не може да не се досетите кой СЪЩО беше решил да излезе в Морската след даскало.. Заедно с няколко човека от класа си и Стефито от класа на Калито, която ни видя и реши да дойде при нас. Бла. После.. ами след около час и половина любуване на гледката (а.к.а. скейтъри пребиващи се в Морската! FTW) се завлачихме към спирката. И.. ТОЙ смотаняка му със смотаняк беше там. Държеше ръчички с ДРУГО момиче. Вече стават 3/4 за.. 5 и половина месеца! Буу.
В автобуса общо взето с Калито си говорихме колко е жестока природата към нас. Тя харесва един от нейния клас, който при въпрос "а, ти между другото имаш ли гадже?" й е отговорил "аа, искам да си останем само приятели". А моят случай е безнадеждно отчайващ. *nod*

Като се прибрах си викам "Поне ще гледам Glee сега!". Пускам файла.. и се оказа някакъв епизод на Хана Монтана от трети сезон. А шибаното му име беше glees01e11.
Общо взето изпаднах в отчаяние и просто си легнах. В 9 часа в петък, да. Събудих се в 5:46 тази сутрин. А ми предстои излизане с майка ми. А като излизам с майка ми се изтощявам на първи час от общо 87459854.
Та, съботата ще е страшна. А неделята още повече. На имен ден съм и имам да пиша три шибани шрайбена от учебника + думи. Буу. Думи = Да бе, да. Но писмата трябва да ги напиша ; (

5 дена до Пролетната ваканция!

Само това ме крепи.


Чао.

(Да бе, да!)

На мен не ми се вярва също.

Вчера говорих със Соф и й казах : "МСМ няма да ми е СМ вече. Спирам да бъда столкър. ПЪК."

И наистина ще се опитам да го направя!

Просто като го гледам с.. с онова момиче, което по едно време ми беше приятелка (не сме си говорили от супер одавна, затова "беше"), как държат ръчички.. Направо ми иде да се заровя в земята. А и съм доста жалка като цяло. Все пак кой нормален човек харесва друг още от незапомнени времена (а.к.а. харесвал го е преди 8-9 години)?? Ама 15-годишно същество.

Разбираш за какво говоря, нали? Нали??

В петък излязох с Мариана. Беше яко. Даже мисля че говорих за това в поста от вчера, но.. Мързи ме да погледна, о да.

*въздиш*

Като си погледна към библиотечката и виждам порастването си чрез книгите, които харесвам/съм харесвала. Отдолу има "Приключенията на Незнайко", "Анн от Грийн Гейбълс" и СУПЕР МНОГО "Страховитото в науката/историята/математиката". Даже две-три от "Страховитото в географията" има. Ама те не могат да се сравняват с ГЕНИАЛНОСТТА на "..в науката/историята"!!! Има и "Старогръцки митове и легенди", брей! "Мери Попинз"(всичките пет!) също намира достойно място. И няколко книги "Уич" :Р

Вторият рафт съдържа "Хари Потър" и "Хрониките на Нарния"!!

После имаше малка пауза от моя страна и не си купувах книги активно. В седми клас обаче.. "Здрач"! :D

Най-новите попълнения са "Академия за вампири" (+ "Ледено ухапване" -втората част)

и "Мъртви преди мрак" (+ в петък закупената "Мъртви в Далас", също втора книга ;D).

Имам и една манга на български - "Любовен квадрат". Има и втора част - "Любовен квадрат +", но не съм си я купувала, все забравям >.<

Предчувствам, че постът ми стана ужасно дълъг.

Чао.

♥

I want your body, mind, soul, etc. ~!

Ама една мила дума може да направи доста по-голяма промяна от 200 лоши.

Досега класната повтаряше само колко сме тъпи и как не учим нищо.

Наскоро е в по-добро настроение (защото от 10 човека 10 се класираха за олимпиадата по немски) и в израз на.. благоволение (? не зная, не мога да измисля точна дума) ни даде малко повече време да си научим думите от новия урок. Резултат? 18 или 19 от 26 оценки бяха петици и шестици. И ни похвали. Каза, че сме се били справили много добре. Следващото контролно.. Пак беше нещо такова, около 20 от 26 оценки бяха над 4. И ни похвали отново.

Та, ако го беше правила по-рано, сега щяхме да сме другояче. Мхм.

Сега ми е гузно. Вчера на родителската освен от тези за олимпиадата е била доволна и от МЕН. МЕН.

Може би точно това е причината да се хващам да уча думи в събота. Друг фактор може да е, че думите са около 210-220, нооо... :D:D:D

* * *

Спах. Ама наистина много.

Вчера заспах около 7 часа, докато четях "Мъртви в Далас". Не че нещо, просто бях изтощена. Събудих се в 9 и останах да лежа. Майка ми каза "Ти сега спа два часа, довечера с Васил ли ще се гониш?". Борих се да остана будна и да се наканя да си направя леглото, но.. Зарязах тези планове и заспах отново. Събудих се отново в 2, облякох си пижамата, взех си още едно одеало и пак заспах.

Сама станах в 6 часа. Шест. Сутринта.

Но пък сега съм супер бодра. Даже ми е малко скучно (друг фактор, поради който пиша тук и поради който ще уча думи :D).

ЩЕ ХОДЯ В ГЕРМАНИЯ,ФАКЪЪЪРС!

Нашите са решили че в крайна сметка ще годя. УРА!

Не се радвам чак толкова много в момента, но през юли месец ще подскачкам и ще си отбелязвам оставащите дни на календарче. ^^

Притеснение относно 10 дена с хора, с които (почти) не се познавам, засега няма.

И да.

Чао!

And to me it's exciting when you know it's meant to bee~ ♥

You have a way of moving me, a force of nature moving mee...

And it takes my breath awaaaaaaaaay...

Selena Gomez obsessed?

ДаДаДаДа.

Още съм влюбена в живота.

А и реших..

Наистина, каквото и да ми коства, ще стана психолог! Ще стана!

Всъщност, задрасквам го това. Просто..

Досега писах толкова много в dA, че сега нямам какво да кажа.

Ciao! ♥

За мен това е минало — неважно.

Но ний деляхме сламения одър

и тебе чувствам нужда да разкажа

как вярвам аз и колко днес съм бодър.

По литература днес говорихме за Вапцаров. Попринцип ненавиждам поезията, цялото нещо с рима навсякъде и някакви дълги стихове, пълни с 8763864 метафори, метонимии и т.е. (да не споменаваме ямб, хорей и другите извратенящини). Но "Песен за човека" ми хареса. И наистина е поезия, както трябва да бъде. Няма 9385758 скрити неща, всичко си е казано. А и е написано супер. Цялото нещо със стихове на странни места, разместени до средата или в дясно, ми харесва много. Мисля че бях единствената заинтересована днес, когато госпожата обясни, че с този начин на писане Вапцаров е наблегнал на думите, един вид не е слагал всичко в рамки, оставил ги е да се леят свободно по листа, както биха се реели в разговор. Без много символизъм (йей!), чист и прост оптимизъм, бликащ от всеки ред.

Защо ли си мисля, че нещо ми е прищракало? Не знам. В момента даже изговарям думите, които пиша, просто защото искам да слушам гласа си (егоистично, мхм). Сякаш всичко около мен се променя коренно, а всъщност.. не. Имам чувството, че гласът ми също е много променен.

Но се радвам, че съм много оптимистично настроена отново. Любовта ми към живота се върна, просто ей така. Радвам се, че съм жива. Искам да го изкрещя на улицата, да се усмихвам на всекиго, да раздавам прегръдки като топъл хляб, да.. да.. *въздиш*

100 на 100 усмихнатият състезател по фигурно пързаляне, който гледах сутринта, е част от това. Усмихнат, въпреки не много добрите точки, които получи на Олимпиадата, и много харизматичен. Джони Уеър, даа ^^

Да. в момента напълно се затичвам към YouTube, за да гледам негови изпълнения ^^

Чао! ~ ♥

I like the way you sound in the morning..

I like the way I can't keep my focus

I watch you talk and you didn't notice

Вчера изпаднах в някаква страхотна истерия заради романтичен филм и зли погледи от Цвета. Добре че беше Соф, иначе сигурно и днеска щях да съм вкиснала.

Не че беше някакъв прекрасен ден, но.. Осъзнах колко много обичам странните ни сутрешни разговори с Герито. Тази сутрин си говорихме за религията като цяло. Пред нас стояха няколко жени с гръб, но просто усетих какви станаха лицата им при моите думи, че "не съществува нещо определено като Бог, Аллах и всякакви други, просто е НЕЩО, без определен пол, раса, възраст.. може и някоя миниатюрна прашинка или кълбо светлина да е".

А, и през последната седмица поне 4 човека са ми казвали "Абе много си отвеяна нещо, да не си влюбена?" XD

Искам да идва рождения ми ден вече. Имам някакво добро предчувствие за тази година. Ако не друго, ще купя 3-4 кутии бонбони и ще черпя наред всички познати из коридора ^^ А и май е хубав месец! Супер много хора познавам, които са родени тогава, а и си е моя месец. Пролет, зеленина, слънце.. ^^

Доста се чудя дали въобще да празнувам рождения си ден. Но.. иска ми се. Не всеки ден ставам на 15, я! ;D Сега всъщност мисля, че измислих. Нещо като Мариана може да направя. Нейното беше ядене на торта в сладкарница и разхождане из Морската (т.е. купихме си бира и я пихме на плажа ;д).

И да.

Чао.

It's crashing down on me tonight..

we're heading for a heart heart heartbreaaaaak ♥ Boyls like girls = love ♥

Но, да не се отклонявам. Главният замисъл е/беше да споделя странни сънища. Буквално. МНОГО странни.

Като например.. Натискане с момче и момиче в един сън. Да, точно така. Сънувах, че се натискам с едно момиче от моя клас (wtf точно ТЯ ли бе О.О), докато съм гадже със some random guy. А и тоя random guy го "представях" на нашите и почти щяхме да правим секс на дивана нашите докато бяха на терасата о.о Сега някой да ми каже, че подсъзнанието ми не е странно. А, другата забава е, че станах гадже с него няколко часа след като целунах момиче (да, онази от моя клас) в тоалетната в даскало. Още по-странното, че това ми беше първата целувка. С момиче. Да, повторих го 50 пъти. Но имам някакво странно вътрешно предчувствие, че може да се сбъдне. Просто нещо си човърка отвътре, като един от онези СУПЕР РЕАЛНИ сънища, от които се събуждаш и си казваш "АМА АЗ ГО СЪНУВАХ???" О.О

Мисля, че четвъртъкът, прекаран в пълно бездействие, ми е причинил нещо. Напълно игнорирайки сексуалната част от съня, беше РЕАЛНО. Да, сънувах го преди повече от 12 часа, но цял ден за това си мисля.

Иначе..... Днес пак излизах. Ходих на село при баба. Пак докато пътувахме си мислех, че това не е мястото, на което живея от 14 години и доста месеци ;) Може би защото нямам ясни спомени кога последно е имало толкова много сняг, но все пак.. Беше някакво магическо, почти очаквах отнякъде да изскочи господин Тимнус (The Chronicles of Narnia:The Lion, the Witch and the Wardrobe ? помните ли го? ♥) и да ме покани да пием чай у тях (въпреки че виждам себе си повече като Сюзън, не като Люси [the chronicles of narnia geek power!] ;D )

Като споменах Нарния, нямам търпение да излезе "Плаването на "Разсъмване" (the voyage of the dawn treader) http://www.imdb.com/title/tt0980970/ Това ми е любимата книга от поредицата (естествено, освен "Сребърният стол" и "Последната битка". Леле, трябва да ги прочета пак :D) Самият факт, че БЕН БАРНС (♥!!) участва, направо ме разтапя. Ben is so awesome, YOU KNOW?? ♥

Мисля,, че ви стига толкова fangirl-ish crap за днес. :D

Byez.

i bleed it out, takin' deeper..

..just to throw it away!

Отсега нататък ще си започвам постовете с песнички.. Може би.

Вчера и днес бяха хубави дни. Видях се с много хора (т.е. 7 човека ;д). Сряда следобед го прекарах у Цвета заедно с Мартин, Викито, Стел и Калито. Ровичкане из импулс и целене на минаващите хора със сняг - идилия. После към 5 и половина Соф ми звънна, беше супер разтроена и плачеше. От Цвета притичах до тях, обсъдихме цялото нещо. Накрая гледахме някакъв човечец в Ютуб и обмисляхме като завладеем света през 2012-та (;D) кого ще убием и кого ще пощадим ;D

Като вървях към нас беше супер тихо. Нямаше жива душа. Знам, беше към 7 часа, но все пак, никога не е било ТОЛКОВА тихо в седем часа. Даже заради големия булевард покрай нас се предполага, че и през нощта не е тихо. Но беше. И беше някакво магическо. Докато се борех с гравитацият, гледах стъпките и си мислех за хората, които са ги оставили.

Но в крайна сметка акълът ми превзе всичко и започна да крещи "ВЪРВИ! ЩЕ ИЗМРЪЗНЕШ! СТУДЕНО Е!" ;D

Вкъщи си четох немското БРАВО ;D Още съм леко истерична, че го разбирам. Не си го купих заради плакатите/лепенките и разбрах за какво пише!!! Йееей! :D

И вечерта гледах The Vampire Diaries по Pro.7!! :D Още една заслуга на списанието, да живеят рекламите :D

А днес.. мързелувах. Неусетно си пропилях деня пред компютъра и се чувствам блаженно едно такова :D

Плеърът пусна Джо Джонас след Cradle of filth O.O Нещо май се ебава XD

kthxbye

no tittle

Животът ми беше нормален. Просто отивах на училище, срещах хора, връщах се вкъщи и спях. Вървеше доста на добре, имах добро оценки.. Докато един ден не видях някого от съседния клас - ТЕБ. Спомени от преди толкова много години нахлуха в съзнанието ми. Сърцето ми заби лудо, пеперуди запърхаха в стомаха ми..Целият ми свят се преобърна. Всяка сутрин те виждах на спирката и краката ми се подкосяваха. Ти стана причината за моето съществуване. Около теб се въртяха всичките ми мисли. Ден, в който не видех очите ти, в който не се заглеждах в катранено-черната ти коса, в който не жадувах да те имам в прегръдките си..Нямаше такъв ден. Месец след месец те наблюдавах, любувах ти се и исках да изкрещя "ОБИЧАМ ГО!" на всеки минувач. Исках да имаме щастлив край. Знаех много неща за теб - от рождения ден, през роднините и приятелите ти, до хобитата. Мозъкът ми крещеше, че съм луда, сърцето ми кимаше в съгласие, но пак препускаше при вида ти.

През последния месец ти сложи очила. Казваше, че не ти отиват. Не беше така. Стояха прекрасно на ангелското ти лице.

* * *

Сега всеки път, когато те видя, сърцето ме боли. Сълзи напират да се изливат с реки от очите ми. Още си най-прекрасното същество, но ножът, с който ме прониза тогава, още стои на мястото си. Ножът, с който преряза надеждите и мечтите ми. Всичко.... си отиде. Вече не чувствам нищо. Не показвам никакви емоции. Като че ли смехът ти при моята изповед разби всичко. Вместо лудо, сърцето ми пулсира едвам-едвам от раната..

Не мисля, че ще се възстанови някога. Не, няма да мога да те забравя.

Всеки ден с твоя образ - това е живот, който вече не мога да понеса. Оценките ми стигнаха дъното, всеки ден получавам по две лекции заради това, но вече спря да ми пука. Болката, която ти ми причини, заглушава всичко.

Добре де..

време е за безсмислен пост. Като вчерашния.

Но... Днес беше странен ден. Събудих се в 7. Сънувах сън със..ако кажа СМ ще прозвучи прекалено позьорско,връщам се на него.. Беше странен сън. И ме хвана музата за драскане.Обикновено ако драскам го правя вечер, къъсно вечер, не в 7 сутринта о.о Написах нещо много странно и като за първи път се случва да го харесам. Много искам да го напиша на компютъра и да го пратя на няколко човека за мнение, преди да отиде в мрежата, но..

1.Екранът ми реши нещо да се развали и не става

2.Не мога да го напиша на лаптопа, 'щото трябва да си взема тетрадката и да преписвам, а майка ми може би ще се заинтересува от писаниците, а.. нямам желание да го показвам точно на нея. Днес и на двете ни е супер криво и се караме цял ден, направо се чудя как ми даде лаптопа.

Но наистина се изненадах колко добре се получи. Може би защото е първото, което не е резултат на фантазии, ами на истински чувства и желания. Даже докато го четях за първи път ми мина мисълта да го изпратя за онзи литературен конкурс, с който ни занимаваше госпожата по български в петък.. Но тази идея е в още МНОГО ранен стадии на обмисляне.

I want your love and all your lover's revenge

Доста се побърках през последната седмица. Майната ви, хормони, майната ви! Да, онова време от месеца е (реклами на дамски превръзки ми промиват главата, брр).

Но въпреки караниците и силните емоции рано сутрин..Съботата беше/все още е прекрасна. Не използвах мозъка си за повече от 2 часа. Блаженство.Но все пак май ще взема тетрадката. Продължавам вътрешната дилема и спирам с писането на глупости. Йеа.

Чао.

Z100! най-готиното радио!click eeeet, i tell ya!!

stalker power!!!

Вече официално се признавам за столкър. For realz. Днеска обяснявах на Калито как да следи някого. Тя е pre-stalker, защото още няма столк мишена...
Като вървяхме към спирката (мм пица!!) й разказвах какво знам за столк мишената си (за по-удобно нататък СМ) и..даже сама себе си изненадах с огромното количество информация, натрупана за 4 месеца от подслушване на разговори в автобуса и ровене из Импулс(Impulse.bg=stalker power tool).
Ама наистина съм обсебена. А като си помисля как гледането на хорски снимки с приятелите и роднините им ми се струва странно.. Брр..

Измислихме и йерархия на столкърите.
1.pre-stalker-столкър, въведен в тайните техники, но без столк мишена.
2.начинаещ столкър-столкър със столк мишена, още с не много открита информация за него/нея
3.средно напреднал столкър- СНС - солидна информация, но непълна все още.
4.pro-stalker - професионалист, столквал повече от 3 СМ УСПЕШНО и то, без да го разкрият.
5. THE stalker - неразкрит от доста години, събрал ОГРОМНО количество информация за своята СМ или нещо такова.


Сякаш трябва да съм обезпокоена от състоянието си на обсебеност.. Но не се получава.

..

Та, реших и днес да пускам безсмислен пост. xD Технически трябва да съм в леглото. Ама на-стоя и пиша тука. xD
Съобщиха ми в скайп драгия ми братовчед и Мара, че "уж" се били сгаджосали (хубава дума, япс <3)


Имаше още много неща, но ми мина музата. Чюс. {}

Та-да-да-дам!-2

Още е събота. И съм отегчена. Но пък реших да си изровя стария блог (започнат някъде през лятото) и да си го чета. Имам доста забавни нещица xD

"Превърнах се в най-лошия си кошмар. 14-годишна тийнейдърка, безумно хлътнала по момче, което дори не я познава, и безнадежно въздишаща като чуе името му, оплакваща се за което на измислен дневник. И на една от трите приятелки, които има. LOL."

"Отивам на даскало,тая ми влиза с физиономия на кисела зелка.. "

"чаша и ак <33">

WTF is ак? I has no idea xD

И друго интересно няма, 'щото съм го направила на 14-и май '09 и съм го зарязала към октомври '09, точно 1 месец преди да си направя този блог, в който съм супер активна и който си го обичам xD

А и в Blogger няма огромни гадни банери от Гугъл отгоре ^^

Споменах ли колко съм отчаяна за някоя хубава любовна история? xD Пристрастих се :С Не книга, ами някой як фенфик *-* По възможност с герои от мъжки пол *swoon*

Лакирах се! Черно + розово фтв!!!!

Вече ми свършиха темите за досаждане дори :/

Ще отида да си потърся фенфик.

Чао!

Та-да-да-дам!

Събота е. Преживях първата седмица на даскало след ваканцията!! Въпреки че вчера умрях от страх, съм жива! xD Гледах Paranormal activity с Анито и Калито. С основание ме беше бъз да го гледам сама И у нас! Вчера заспах към 10..и мама ме събуди в 2 да си правя леглото. 2!! Във филма към 2 се появява "нещото" за първи път..а после това нещо ги убива, така че... Направо такъв бърз спринт до тоалетната през живота си не съм правила xD
..

Преди малко дойде мама. "Абе тея Блек айд пийс кой ги купува, толкова им е тъп клипа!" "кой клип, на Meet me halfway? Ама той вярно е тъп, обаче песничката е хубава!" "Кое й е хубавото? По-зле е и от новата им.. Юмаби ли как й беше името.." "Айммаби? (Imma be)"
"Да бе!" "ЮМАБИИ, ЮМАБИИ ROFLMAO ЮМАБИИ ROFLMAO " XD И мама започна да ме заплашва с котарака. XD Леле, каква забава в събота сутрин/наобяд. xD

Имам си ново такова.. темплейт? Не знам как се изговаря тази красива думичка. Вчера Анито ни показа такива нещица, между които се колебае за новия си блог, и моето ново нещинце беше сред тях, ама нищо. xD

Ето една хубава песничка..

Айде, чао ви!