сряда, 29 декември 2010 г.

вторник, 14 декември 2010 г.

Новият дизайн на блога ми

Не мога *-*
Влюбих се за не знам си кой път. И знам, че го написах грешно, просто ме мързи да проверя как е.
И да..
Днешните ми размисли са за...наркотиците.
Уоу, такава странна тема.
Всъщност трябва да помагам за презентацията по физика, нооо..
Към наркотиците чувствам същите неща, които чувствах преди да започна да пуша. Знам, че е лошо, знам всички негативни ефекти върху организма, бла бла бла. И все пак знам, че ако пробвам, ще се пристрастя. Мисля даже, че е само въпрос на време.
Единственото, което ме спира в момента, е интелигентността ми. Колкото и странно да звучи. Като пушех в шести клас бях тъпа като комин. Ама наистина.
Установила съм, че като пуша просто не мога да запомням нещата както трябва.
В несънено състояние, негладна и нежадна и т.н. мога да запомня едно 90% от това, което ми се казва в час и нямам нужда да уча вкъщи, освен ако нямаме домашни.
А пък като пуша, цялото представяне на мозъка ми пада много.
Но пък като човек с адски огромното вродено любопитство, направо не знам..
Поне алкохолът не ме влече. Не знам, примерно, на купон или нещо такова пия, че да не се късам от компанията пък и щото иначе съм някаква адски стеснителната. А като пия малко ми се развързва езика. Всъщност много. Не мога да спра да бърборя. Ама не знам, не го намирам за чак такъв недостатък.

неделя, 12 декември 2010 г.

Постът, който бях прекалено мързелива да публикувам тук...

и последствията от него.

Та.. Честно, не мога да повярвам каква наивна съм била. Ама сериозно. Да е такава злобна, бива, бива, нейното е съвсем отвратително обаче. Съди другите само по първите си впечатления и бърза да им лепва някакви етикети. И мисли, че съм лигава постоянно. ЕМИ ДА ТИ КАЖА, АКО С ТЕБ МОЖЕШЕ ДА СЕ ГОВОРИ НОРМАЛНО, МОЖЕШЕ И ДА ЗНАЕШ, ЧЕ НЕ СЪМ. Ако беше свестна приятелка, щеше да знаеш, че само около 75% от усмивките са истина. Но с теб просто не може да се говори.

По-специално за Д. си мисля как каза, че няма приятели и т.н. Как щеше да реагираш, ако знаеше колко й е преебано семейството и как няма къде да избяга от ада у тях и затова си научава набързо и излиза навън? А? Познато ли ти е, Калина, познато ли ти е? Само че тя не се забучва във фейсбук и не клюкари за другите, а излиза на въздух, с надеждата, че като се прибере всичко ще е пак sunshinе & rainbows.

Затова не обичам да съдя другите ей така. И им давам 100 шанса след като са се “изложили” по някакъв начин, примерно. Ти си най-пресния пример. Толкова пъти си ми показвала двестата си различни лица, ама аз пак си мисля “Тя се е променила този път, ще й дам шанс”..

Сериозно се отчайвам от човечеството. Свестните хора са мега свити и срамежливи, а пък лайнярите като Калина са пълни неебавки.

Май аз съм единствената, която е неебавка и свестен човек едновременно. Поне обичам да мисля, че съм, иначе съвсем ще ми изчезне волята за живот.


После, съответно, Мишо го вижда в тъмблър и го изпраща на Пенев. Пенев решава да го прати на Калина.

На другия ден
Мишо: "Калина що не идваааааа"
Аз: "Ъъъъ.. не знам"
Мишо:"Уф, може да се е саднала"
Аз:"Ъ? Що бе?"
Мишо:"Еми, вчеращния ти пост в тъмблър.. Пратих го на Пенев, той й го прати на нея и да.."
Аз:"Ми браво на нея. Аз наистина ги мисля тези неща, които съм ги написала и тя го знае много добре. Да си е "тъжна" колкото си иска"

И с всеки изминал ден осъзнавам каква е двулична и как не искам да съм като нея. И всъщност не съм, а тя ми влияе(ше) по този начин.

Това, че Мишо е пратил такъв пост, който очевидно е от тъмблър, където поствам всякакви мисли, които ми дойдат наум, е друг въпрос. За него ще си имам едно наум.