ААААААААААААААААААААААААААААААААА!

СТИГА! ПРЕСТАНИ! ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАВАТЕ?????ЗАЩО ВЕ ДА ГО ЕБА????

Егати!

Ако не се бяхте запознавали всичко щеше да е по-добро!! А сега какво? Тя си навлича някакви шибани проблеми, защото е казала на баща си, че ще спи при майка си, и обратното. А е отишла при нея! Брр! Просто..достатъчно кофти е, че родителите й са разделени и тя не го приема много добре..Мрази гаджетата на майка си и баща си, понякога ненавижда и баща си.. и какво? айде да я навиваш да върши още глупости, та баща й да й се кара още повече и да я контролира още повече!! тя въобще не контактува с баща си, при положение че живее при него.. аз не смея да й заговоря за семейството си (по-специално за баща си), заради това.. те не си говорят, те си крещят.. в събота той звъня да я търси и аз като най-голямата патка първо му казах, че има грешка, после затворих, а на третия път като вдигнах изкрещях "извинете, няма [име] на този номер!" докато не успя да ме рпекъсне и да каже кой е... чувствам се ужасно заради това. изпитвам шибана вина, въпреки че знам кой е виновен. тая шибана патка!!!!!! ТЯ Е ВИНОВНА! ТЯ Е ТЪПА И НЕЩАСТНА! ТЯ НЕ Я ПОЗНАВА, НА НЕЯ НЕ Й ПУКА ЗА НИЩО, НАГЛА И БЕЗОТГОВОРНА Е! това е тя! защо въобще ми трябваше да искам да се запознавям с нея, защо??????

тъпа. тъпа. тъпа. тъпа. тъпа. тъпа. тъпа. тъпа.

променя е тотално. искам си старата приятелка!

да го еба. не писах главни букви, мързи ме и не съм в настроение.

време е!

за пост от края на седмицата!

Та, общо взето няма голяма промяна в положението. Онзи индивид в петък сякаш ме следваше, всяко междучасие го виждах. Оказа се, че и на рождения ден на Анито щял да ходи. Бляф. Тъкмо си мислех че ми се задава безоблачна снежна зимна ваканция :(

Подстригах се! Вече нямам 1 тон коса на главата си, само половин 0:) Избрах подарък за Радито, купих си едно много яко нещинце с висулка с ключета.. Абе общо взето, съботата беше много продуктивна :)

А неделята и днеска бяха дните на мързела. Нито песните по немски знам, нито нищо. Шпас! Ама не ми пука вече. Има 2 дена до ваканцията, ПЪК. Просто искам да си изключа мозъка и да наваксам със сериалите.

Вече гледах Декстър! (spoiler time!)

ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ РИТА?????? Тъкмо взех да я заобичвам, даеба. И Декстър уби Артър, и всичко се нареди перфектно...А накрая какво? Артър копелето убил Рита. Че и във ваната при това. Нахалник! Мизерник! Направо искам АЗ да го убия (въпреки че е въображаем герой). Брр. Декстър Е добър, не е копеле като Артър, което малтретира семейството си.

ДАЕБА. Не исках Рита да умира! НЕ! Още не мога да го повярвам! Ще умра до следващия сезон! (знам, така казвам в края на всеки сезон на всички милиард и половина сериали... ама пък така си е!)

Сега искам да гледам Герои и Хаус. Не, всъщност искам само Герои, за Хаус не ме е хванало настроението :D

Но пък понеже скоро свършват и те... Започва Изгубени всъщност! И True blood! (юни месец, но...) I'M ADDICTED!

БлаБлаБла.

I feel like spoiling myself. Gonna go to read some fan theories & stuff.

kthxbye

za nikoii ne mi puka... ;]]].... vqrn0 e 0tid0h v nov0 dAsk i sa razvalih ;]]]

Заглавието е малко парафразирано от мууда на една (бивша?) "БФФ" в скайп. ;]]

Не, няма да започна да пиша така. Но го видях и не се сдържах да го копна. "Елии, айде на Нова година у нас, не съм сигурна далли ще стане, ама питай 'се пак. Ще сме аз, Марто, Криско.. [insert other people(which i hate)'s names here]" Преди седмица ми се обади с това изречение, следвано от "Ти нали имаше минути към мене бе, що ми вдигаш?"..

Но честно казано и аз се чувствам малко като нея. Напоследък не ми се контактува много-много с хора. Просто нямам никакво желание. Особено след днескашната ми истерия не искам. ПЪК. Защото заради тях класната буча. И защото понеже стоя на първия чин и все гледа към мен, все едно АЗ и единствено АЗ съм й виновна. Това, ужасяващо студения тон на гласа й и той (Няма да го пиша повече с главна буква! Егати! Избягвам го от сумати време вече и изведнъж се появява в автобуса на отиване, в пицарията в голямото и всяко междучасие в коридора.. дълги скобички, ай ноу) ме съсипаха днес. А, забравих да добавя и момичето, което падна в снега и се смя истерично на себе си в продължение на 5 минути. Като се върнах се разбучах на баща ми. И се разревах. И заспах в сълзи. Доста успокояващо ми подейства, въпреки че сега като се замисля е нямало за какво да рева. Но пък от друга страна баща ми избягва зрителен контакт с мен, май го е страх да не се разрева изведнъж.

Не мога да позная Стелито и Денито. Префърцунили са се. Денито си беше такава, ама от Стелито не съм го очаквала. Соф пък тая седмица е болна и не съм контактувала с нея. Освен един кратък умрял чат по скайп.

Но не съм самотна. Вече не е чак толкова гадно както в началото на годината. Говоря си с момичетата от класа, ( и с момчетата, като имате предвид колко отчайващи за контактите ми с тях попринцип!) . Даже с една почти се уговорихме да излезем т.е. "Ооо, ми хайде да отидем до Пъблика, супер яко ще да е там!" "Ами айде..само че не мога в петък, събота и/ли неделя. " "Еми окей, през ваканцията тогава!". Въпреки това се брои за напредък..нали? >.<

Имам чувството, че изписах всичко вече. Отивам да преглътна малко храна и да се оплача на мама. После ще правя коледни картички/ други кирийки. Шпас.

Ciao.

Manchmal fühl ich mich schlau aber meistens bin ich dumm.

Ми..докато отчаяно се чудех от коя песен е един цитат и си търсех из Гугъл, попаднах на това

Нямам коментар към него, просто реших да сложа линка тук. Пак като миналата неделя главата ми е празна.

А сега мисля да се самоизлъжа, че съм си научила за утре, и да играя Симс. Просто защото обичам да живея живота на въображаеми хора, вместо моя собствен. Те станаха толкова добри! Вкарах децата в частно училище! А родителите им са супер доволни, щото работата им върви супер! Общо взето, живеят си яко.

Чюс.

jeder Tag im Nichts vergeht..

Еми така си е. Вече направо си умирам за ваканция. Ама не, трябва да уча 100 и нещо неправилни глаголи + 1 тон думи. На всичкото отгоре класната официално ме мисли за преписващ идиот по немски, 'щото не можах да измънкам един текст 5 изречения и имам 1 грешка(!) на упражнението за прилагателните, което писахме с красивата табличка. А аз почти не гледах в нея! Само 2-3 пъти хвърлих поглед! Честно! Шибаното ми притеснение ме срина. "Кое предпочитате-да слушате другите или да ви дам да си пишете упражнения?" "Ще слушаме, госпожо, ще слушаме" "Добре. Първи номер...." и с всяко приближаване до 12 се притеснявах все повече и повече, направо имах чувството, че всички са се втренчили в мен и само очакват да направя една тъпа грешка и ще започнат да ми се смеят гръмогласно и даже класната ще се включи. Цялата треперех и не можах да се успокоя до края на часа. Разказах си глупостта най-зле от всички и май че Пенчева видя как се треса, та се смили и ми писа четворка. Ако земята се беше разтворила и ме беше погълнала щеше да е супер. Мразя се, задето се стресирам, когато трябва да говоря пред много хора. Нещо ми подсказва, че тоа нещо ще ме провали на устния изпит по немски накрая на годината и с ниска оценка на него няма да мога да направя нищо после. Пък в лайстунга съм се запътила. Оф.

Мисля..

и по някаква случайност това не води до депресарски мисли. Даже се чувствам добре.

Нищо, че имам да уча около 130 думи за утре по немски (по скромните ми изчисления). Или че ще правим две контролни утре + още едно(можеи две, ако госпожата по музика ни се разгневи о.о) във вторник. Да не споменавам мрънкането на класната. Но ми е добре. Почти не ми се спи, разгадах едно оригамено нещинце, което смятам да правя на коледна картичка или фигурка или нещо такова за часа по изобразително. И научих първия фрагмент от "Зимни вечери" на Смирненски. Мисълта, че утре ще се завърна в еднаквото си ежедневие ми се струва привлекателна, въпреки очакващата ме зла оценка по немски. На топличко съм, не съм гладна, имам хубава музика, заредена в плеъра. С две цъквания мога да отворя скайпа и да досадя на най-добрат.. Не, зачеркнете го. Не искам да я използвам тая дума повече. Самата дума "приятел" ми звучи фалшива. Отивам малко в стил "Анн от фермата "Грийн гейбълс" и замествам тази дума със словосъчетанието "сродна душа". (бел. за себе си-да изнамеря книги 4,5 и 6 от поредицата за Анн и да ги прочета, случайно някога ако ми остане време!)

Та, да се върна на мисълта си. Включвам скайпа и мога да контактувам моменталически със сродната ми душа, съществото, което мисля че ме познава най-добре в момента.

Онзи ден навестихме учителите в старото ми училище. Беше си някакво магическо. Само при стъпването в двора, заобиколена от хора, които са споделили толкова много емоции там, както мен, и всичко ме обля изведнъж. Осъзнах как повече от всичко в момента искам да се върна там. Не че съжалявам къде съм в момента, но просто сякаш ще си остана момичето, което кръжи из коридора до съседните класове, защото няма сили да приеме цялата промяна на обкръжението си. До 12-и клас.

Но просто ми се разбиха илюзиите в петък като се замислих. Една малка клюка, едно просто изречение и бум! Всичко казано беше истина, но самия начин на казване беше..разбиващо подъл. Тук вътрешното ми гласче се намесва и казва "Е, ти в кой свят живееш? В предишния ти клас си чувала по-зли неща, даже и ти си изричала такива. Защо изведнъж от такава миниатюрна престореност се стряскаш и преобръщаш напълно намеренията си?". Честно казано, не зная. Тази учебна година я започнах с мисълта за ново начало и захвърляне на всички двуличия. С инфантилно мислене. Не съм забравила, никак даже, просто ме озари надеждата, че нещата ще са различни.

Ето ги причините, поради които не възнамерявам да си разширявам кръга на сродните души. Стигат ми..три. Замислих се кратко. Не прекалено дълго, казвам ви. Или го направих? ..

and i tore you out of my heart..

whoa, whoa. so how did you get here under my skin? swore that i'd never let you back in! *припява с цяло гърло*

Заби ми се в главата!

Но днес.. Беше си заспало.

Във физическото играхме шах. Алекс ме би много брутално.

И малко помислих даже. Не е ли странно да наричаш момичето, което познаваш от близо 2 месеца, най-добра приятелка? Да й се кълнеш във вечна обич и вярност..? Зная,зная, съдя себе си по други норми. Нима с моята най-добра приятелка поддържам по-сериозни контакти от 5 години? Не, всъщност започнахме да си говорим преди около година. Преди това бяхме т.нар. "познати". А статуса "приятели" беше към..юли или август '09. А статуса "най-добри приятелки" не мисля че сме го достигнали официално.

Ох, котарака мяучи. Гладен е. Ако отида да го нахраня ще трябва да мия и чиниите, и да прибирам стаите. Това е злата участ на момичето, чиято майка тръгва рано за работа, а баща й тръгва късно и се връща рано. А да, и майка й е фанатичка на тема чисто и подредрено и леко й бучи да си огранизира по-добре времето, щом не може да свари да измие чиниите и да подреди. Ох, обърках се вече. Nvm.

Чао!

and the past is just a lesson that we've learned

..

Или не.

Днес отново беше един странен ден. По български по едно време ми беше интересно. При госпожа с такъв приспивен глас това си е меко казано странно.

И в автобуса точно до нас седна онзи-койт-не-бива-да-се-назовава. Не, не Волдемор, един индивид, който харесвах и в момента съм на етап мразене. Мисля. И сега просто си стоя пред лаптопа, пуша и си мисля за него.

Не,всъщност, просто се взирах в пространството.

Както и да е. Мина ми музата да пиша нещо тук.

Още един пост, започнат с цитат от приятелче.

Разговор преди 1 минута:

С:Не ми злорадствай. И без това днес всички хора ме мразят.

Аз: Ама аз не те мразяя!!

С: Ти не си човек!

Аз: Е, не си сигурна. Има поне нещо мъъничко човешко в мен! (казано с най-невинного гласче евер! ^-^)

Всъщност не беше много мъдро. Но по някакъв начин ми описва деня.

Беше странен. Як, но странен. Прекалено хубаво,за да е истина.

Нагушкаха ме яко заради едни плакати ^^. Писаха ми 6 по немски, защото си бях написала цялото огромно домашно. Карахме час с Константин! (немец. всички момичета въздишат по него, 'щото е 18-годишен и рус xD). И незнайно как, стааарото ми контролно на думи , което смятах за изгубено, се е оказало при него и той го е проверил. Понеже не пишеше оценка питах класната и тя каза "Еми не знам, той тука е писалнещо. Иди го питай." and i was all WTF U KIDDIN' ME? , ама се съвзех набързо и я питах как е оценка xD Усещам,че му беше доста забавно с якото ми "енчулдигунг" ;D Една приятелка от английските паралелки беше при мен и стана свидетел на целя разговор и на странната смесица на кискане и изчервяване, която се прояви МНОГО брутално докато ми отговаряше. WHY THE HELL се панирам пред непознати? Пф. Поне имам 5 ^-^ Ъген, тъпи грешчици. Ама много. Ама поне не бяха ЧАК толкова тъпи,че да имам 4 ^^

По български пък госпожата пак говореше някакви заспали неща. Не се унесох, щото беше 10 и половина и не ми се спеше вече :D Докато тя си дрънкаше осъзнах,че преди БЕЛ-а съм го смятала за любим предмет, а сега стана нещо като досадност, която търпя с рисуване по поленцата а тетрадките. Направо цяла галерия от различни изроди и цитати е станала. Даже са четирицветни-черно,синьо,червено и сребристо! :D Ако госпожата ги види някога ще ме гръмне :D

*20 минути по-късно*

Ммм.Мъм и тате са готвещ тандем!! Много хубави лозови сърми правят!

Наядох се и сега смятам да гледам Made по МТВ! *-*

Чюс!

<3

Оставям песничка, по която ме зариби едно дете от класа ^^

Ohne dich werd ich endlich frei sein.

Това ми е прозрението днес.

Общо взето, мина 1 седмица и това измислих. Написах си упражненията по немски, не учих думи, пропилях си времето, четох "Здрач" и наследниците му, гледах 2012 на кино..и това е .

Напълно пропилях тези две седмици.

А, и искам да ви споделя нещо, което ме изкефи страшно много. Докато правих опити да уча думи и ми стана забавничко. die Brücke на немски е мост. А на руски "брюки" = пандалони. FUN!! xD Доста ми беше истерично. Като цяло от тези 2 часа, час и половина пропилях в разговори със себе си на глас и смях на шегите ми. Не ми се отразява добре стоенето вкъщи. I'm serious :}

Имах намерение да напиша гигантейшески пост. Вчера цялото нещо с "2012" ме беше вдъхновило да се завърна към философията "живей ден за ден, не знаеш кога ще свърши живота"-kinda-stuff. Но не можах да го дообмисля, понеже беше 10 и половина и пърувах в празен автобус с майка си (висока 1.58) и бях меко казано изплашена. Реших че е редно да спомена височината й, не съм сигурна защо. Та, беше доста тъмничко (споменах 10:30 вечерта, нали?) , пък се плаша от тъмното. Направо имам зла параноя от него. Може би е заради всичките страшни филми,дето съм ги гледала. Трябва да спра да гледам такива филми, ама се кефя много. Или те, или драми (сълзливи ЗАДЪЛЖИТЕЛНО! ако не са ми се навлажнили очите поне, значи не я бива), или откровенно идиотски комедии, на които не мога да дишам от смях (пр. "Американски пай" ;D. Гледала съм само първия, но не съм навитак да го гледамсама,че ми е достатъчно да се смея на собствените си шеги на глас, какво остава за див смях пред екрана на компютъра :D). Тази скобка беше малка :}

Преди около половин час си тръгнаха приятелите на нашите. Четирима възрастни + 2 бебета. Едното на..7 или 8 месеца, а другото е по-скоро детенце вече, 'щото в края на януари догодина прави 2 години ^^ Голям сладур е, много заразително се усмихва :} Много го обичам това детенце ^^ Като беше на около 5 или 6 месеца го учих да се плези и да прави други неща с езика си, които водят до страхотно много слюнки :D, и някои още ги помни ^^

А през лятото го люлеех, докато ми стоеше в надуваемия фотьоил и издавах "фиуу"-кащи звуци, за да го успокоя, че нещо се беше ядосал. И стола на компютъра ми се клати и днес го взех в мен и го заклатих и той започна "Фиуу!Фиуу!" и много ме изкефи ^^ Страшен сладур е ^^ Зная, повтарям,че е сладък , от началото на абзаца. 0:}

И това е. Дерзай, мое друго "аз", утре ще учиш думички на немски! Ако имаш късмет може и да се направиш на ударена за домашното по БЕЛ! :D

Пак ще оставя песничка. Стара, ама напоследък ме преследва всеки път като пуска плеъра на shuffle ;D

http://www.youtube.com/watch?v=2v24vpWs9KE

с превод на английски, за неразбиращите немски ^^

"Според някои мои скромни наблюдения, простите хора не мислят. Какво ги води като не мислят? Първичните инстинкти. Ядене.Спане.Ебня. А и се радват на някакви лъскави неща от Мерцедес до капачка на пепси"

Та, най-добрата ми приятелка е мъдър човек!

И все пак, колко тъп трябва да си? Колко тъп трябва да си,че да имаш рожден ден, написано ти е на скайпа, даже ника ти е "Rojdeni4kataaaAaaaa (party) (sun) " и когато някой не е благоволил да ти честити да му пишеш " eii ne sa seti za kakа si luska :D " Ха,ха,ха. Можеше да си впрегнеш малко мозъка и да осъзнаеш,че не си ми точно най-приятния човек на света, щом съм спряла да поддържам контакти с теб след края на седми клас.

~~~

Майка ми и баща ми са болни. Аз съм единствената що-годе "здрава" по време на грипната ваканция. Те си стоят в хола и от време на време ми казват да им нося нещо. Но непременно да влизам набързо и да се махам по-експедитивно. Не че имам нещо против де. Обаче отдавам времето си на прекалено много размисли, което,естествено, не ми се отразява добре. Когато не съм на училище мозъкът ми започва да си внушава всякакви нещица, което не е добре. Все пак, като се има предвид какви сънища сънувам напоследък.. Окей, Адам Ламбърт (Adam Lambert..предизвиквам ви да го пренесете в жертва на Гугъл!) , но.. гадже от Америка? Даже в съня ми строяха специално летище до нас, че да можем да си летим и да е виждаме о.О И точно като го построиха скъсахме :D

Извинявам се за отклонението от темата, но по The Voice са пуснали Happy на Леона! ♥

Че да де, безсънието ми действа зле. :}

Общо взето е това..I think..

Чюс!!

Guess who?

Пак съм аз. Удължават грипната ваканция до 16-и ноември, така че ще съм доста активна дотогава! ;D
Та, ще ви разкажа за излизането ми. Не беше особено забавно, но няма на кого да досаждам в скайп, вие сте ми изкупителната жертва :) Излязох с две приятелки. Понеже сме страшно зарибени и аз и жена ми ги запознахме скоро, решиха те да се "женят",а ние уж щяхме да си подновяваме "клетвите", ама жена ми не успя да дойде. Както и да е, ние се "оженихме" яко на базик и то в ПЕТИ клас. В момента сме ОСМИ и яко продължава всичко да е на бъзик, ама тея наще приятелки яко се бяха вманиачили. Не че има нещо лошо, ама даже обети си казваха. И си купиха еднакви пръстени. А миналата седмица едното момиче ми казваше колко много харесва един от съседния клас. о.О Както и да е, цялата "церемония" премина в доста смях и подхилкване. Аз хем им бях "кума",хем се изявих като фотограф на събитието 8-) Да де, и все пак се вземаха прекалено на сериозно. Другото момиче се вживя като "мъжа" и..общо взето оттам нататък беше.. не особено интересно. Поне се наплюскахме в МакДоналдс <3

Напоследък всъщност не съм си мислила за него, което е добре :)

И..едно от горе споменатите момичета започва да ме нерви. В смисъл.. Държи се все едно "жена й" е нейно притежание, познавали са се цяла вечност и т.н. А всъщност ги запозна моята "жена", само защото аз я запознах с "мъжа", щото и двете ги поканих на рождения си ден по-рано тази година. |-( Ще си отмъстя с едно лигаво прибиране от даскало в автобуса и постоянно "Нали знаеш,че те обичам? *смазваща прегръдка* Заобичах те, бе!" с "жена й". Просто се държа все едно й е новото кученце и си го притежава..и..ревнувах,мамка му :о

Да. Спирам. Обещавам! Само да остава песничка!!

Tschüs!

~~~~~~~~~

And here we go..

Излизам. Навън. С приятели. Не на рожден ден или на нещо такова, просто навън. Доста ми е странно. Не съм излизала от..ами от лятото. От септември месец. Даже помня,че точно 1 седмица преди новата учебна година излязох с няколко човека от бившия ми клас. И ми става едно такова носталгично.. Карахме се и се мразехме, ама бяхме Клас. С главната буква. Яко си изтрещявахме всички заедно. Знаехме си кусурите и яките черти, абе познавахме с like the back of my hand дето се вика :) Седми клас беше магическо.. Всички учители повтаряха как трябва да се стегнем и да учим здраво, само заместник-директорката като имахме биология казваше "Учете,учете. А пък който не може или не му се иска си знае,че мястото му тука догодина си стои!" и се отчайвахме още повече от думите й. Бяхме много мизерни, когато ни предстоеше контролно по математика (най-вече! на другите си правехме пищови..а контролните по английски и български ги проспивахме и ги прекарвахме в сверяване на отговорите :D) Общо взето си беше купон и наистина ми беше мъчно като се разделихме. Прощалната беше велика :) Бяхме в забутано барче из централните улички и буквално изглеждаше като дупка, ама си изтрещяхме яко. Чуваше се всичко- от мазни кючеци, през рок хитове :D и даже изиграхме 2-3 хорца :D Цялото нещо продължи 3 часа, ама след втория всички се разреваха.. Тъпия диджей пусна "Един неразделен клас".. Първо започнаха две момичета,след тях други, и други, и други.. И неусетно всичко живо беше с размазан грим и се давеха безспирно в плач :D И аз се разревах, признавам си. Ама беше заради другите, не мога да не се разплача при вида на 35-40 плачещи момичета и момчета, които ги успокояват :D Тогава честно казано не ми пукаше,че ще се разделям с тях. Единствено в ума ми бяха изпитите и огромните надежди да вляза в заветната гимназия.

Тук пропускам изпитите и само казвам една дума: НЕРВИ! Страховито количество страх и параноя минаха през главата ми,докато минат изпитите. Постоянно пиех някакви билкови чаеве за успокоение на нервите :D

Направо си представяте неземната радост, която ме обзе като за петмилиарден път рефрешнах страницата на МОН и пишеше името ми и под него : приета на първо класиране по първо желание в 1ЕГ.. Отначало не можах да повярвам и рефрешнах още 2-3 пъти за по-сигурно.. После се разкрещях като луда и ревах половин час от щастие :D

Що сълзи изревах с кандидатстването не е истина :D

После като се оказа,че мечтания рай не е чак толкова райски пак ми се плачеше, не от щастие... Но това е друга тема. Спирам,че трябва да излизам вече, не искам да закъснявам 0:)

Auf Wiedersehen!

xxx

Hello,world!

Та..здравей,свят!

Досега си водих личен блог,за да мога да чета глупостите си сама и да не се излагам пред света,но..реших,че трябва да ви пука за мен, въпреки всичко :) А и ми е интересно да чета за живота на другите в техните блогове..Надявам се и на вас да ви е! Предполагам,че трябва да си направя мини-представяне сега..

Окей. I'm just a girl on a mission. Мисия да открия себе си. Междувременно уча в езикова гимназия във Варна и съм средно-добра ученичка. Осми клас съм и цяла година съм обречена на изучаване на немски :)) Познавам хората от новия си клас само по имена и физиономии. Не че съм асоциална или нещо такова, просто съм страшно срамежлива и ме е бъз да ги заговоря.. Междучасията ги прекарвам по другите класове с приятелките си от старото училище..

Маниак съм на тема музика..Главно слушам поп, но не игнорирам и другите стилове :) На моменти ме хваща муза да слушам Slipknot, Suicide silence, Rammstein или пък Преслава и другите нови фолк хитове :)) Но главно поп.. Най-добрата ми приятелка е леко ужасена от музикалните ми вкусове и мешаници, защото е върл почитател на метъла във всички негови разновидности.. А друга моя добра приятелка слуша пънк, метъл, емокор и другите му крещящи разновидности. Понеже доста голяма част от времето си ги прекарвам с тях, имам чувството,че слушателите на "твърдата" музика са повече :D Аз не обръщам внимание на стилове и под стилове,затова изреждам най-големите си любимци произволно :) - The Veronicas (фенка съм им от 3 години!!), Leona Lewis (още в началото като пускаха Bleeding love по МТВ си я харесах, но не успях да й запомня името докато не стана голям хит :D), 30 seconds to Mars (благодарско на една приятелка, която ме зариби по тях..покрай МТВ ЕМАs 2007 "From yesterday"яко ми беше писнала!), Lafee (и нея я слушам много от отдавна.. някъде..2007-а беше :D тя е една от малкото причини, поради които не мразя мрачното си минало на петокласничка-фенка на Токио Хотел :D), The Beatles (майка ми е фенка! няма друго за казване :D) и Adam Lambert (!! google it!).

Преди бях доста депресирано хлапе..Сега се опитвам да оценявам щастието, защото разбрах,че не е перманентно.. (Извинявам се за чуждицата..не ползвам много често такива, но просто не ми звучи добре ако го променя 0:) )

Та като за край на поста ви мятам една приятна песничка! ^^