jeder Tag im Nichts vergeht..

Еми така си е. Вече направо си умирам за ваканция. Ама не, трябва да уча 100 и нещо неправилни глаголи + 1 тон думи. На всичкото отгоре класната официално ме мисли за преписващ идиот по немски, 'щото не можах да измънкам един текст 5 изречения и имам 1 грешка(!) на упражнението за прилагателните, което писахме с красивата табличка. А аз почти не гледах в нея! Само 2-3 пъти хвърлих поглед! Честно! Шибаното ми притеснение ме срина. "Кое предпочитате-да слушате другите или да ви дам да си пишете упражнения?" "Ще слушаме, госпожо, ще слушаме" "Добре. Първи номер...." и с всяко приближаване до 12 се притеснявах все повече и повече, направо имах чувството, че всички са се втренчили в мен и само очакват да направя една тъпа грешка и ще започнат да ми се смеят гръмогласно и даже класната ще се включи. Цялата треперех и не можах да се успокоя до края на часа. Разказах си глупостта най-зле от всички и май че Пенчева видя как се треса, та се смили и ми писа четворка. Ако земята се беше разтворила и ме беше погълнала щеше да е супер. Мразя се, задето се стресирам, когато трябва да говоря пред много хора. Нещо ми подсказва, че тоа нещо ще ме провали на устния изпит по немски накрая на годината и с ниска оценка на него няма да мога да направя нищо после. Пък в лайстунга съм се запътила. Оф.