Да изпиташ внезапно желание да се нагълташ с хапчета няколко дни преди да се преместиш в друга държава и да изпълниш мечтата, която си имал от години - безценно.

Продължавам да се чувствам като обект.
Като "То".
"Нещо".
Предмет.
Красива черупка от мида, взета вкъщи и забравена на някой шкаф.
Камък.
Душа, съзнание, което е в това чуждо тяло.
Не го мразя, нямам нищо против него, просто не е мое. Не съм родено за него, аз съм просто.. То.
Неудошевено.
Безполово.
То.
Женски гениталии.
Но някакъв неутрален пол.
Или трети пол.
Просто.
То.
Нито тя, нито той.

Не разбирам това чувство, защото не винаги съм така. Понякога съм си Тя, както винаги съм било. И нищо не е различно.

Не знам.

Аз съм объркана.
Няма дума, която да ме описва по-точно.
Не знам къде съм била, къде съм в момента, накъде отивам.

Какво се случва?
Какви мисли има в главата ми?
Какво има в главата ми?
Какво
Кога
Защо
Как
???????????????????

Единственото, в което съм сигурна, е безсмислеността на съществуването си. В това, че искам да умра. От собствената си ръка или от чужда, няма значение.

Но понеже цял живот съм егоист, поне в това отношение не съм. Не бих могла да го причиня на майка ми.Поне за нея съм 100% сигурна винаги. За другите няма как наистина да зная. Думите идват и си заминават. Доверие се печели лесно, но също толкова лесно се губи.

Мразя се. Мразя се. Мразя се. Мразя се. Мразя се. Мразя се. Мразя се. Мразя се. Мразя се.