понеделник, 30 август 2010 г.

Long time, no see..

Зарязах си блога, прости ми, о, прекрасни блогчо, обичам си те!
Ъм, да.
Може би се сещам да пиша тук когато главата ми се задръства? Звучи правдоподобно.
Ето това й мразя на ваканцията. Главата ми се задръства с нежелани мисли.
Като съм на училище поне нямам прекалено много време да мисля, 'щото рано или късно все трябва да барна бумагите отнякъде.
Абсолютно нямам идея какво става, толкова съм объркана..
Мислех си, че след т.нар. "признание" преди екскурзията всичко ще си дойде на мястото. Ще го забравя и ще си продължа живота. Да, ама не. Поне така ми се струваше.
Един фейсбук пост развали всичко.
Сега пък и тя се вмъкна по някакъв странен начин в уравнението и наистина ми иде да се застрелям.
Ако на света има човек, който е способен да ми обясни защо все си падам по неподходящи хора, моля, нека се чувства поканен да го направи.
Или още по-добре, някой да ме хипнотизира по някакъв начин и да забравя всичко.
Наистина не мога да си обясня нищо.
А просто искам да съм щастлива.
Като че ли колкото по-близо съм до целта, толкова повече тя се отдалечава.
Искам ясно да подчертая, че хич не ме гложди това, че май харесвам нея и него едновременно. Гложди ме, защо точно нея и защо точно него.
Сякаш мозъкът ми е решил да действа напълно нелогично и да прави всичко наопаки.
Дори и опитите ми да се потопя във въображаемия ми прекрасен свят не действат. А светът в главата ми винаги е успявал да ме спаси поне за малко от тревоги.

А като си помисля, че с никого не мога да споделя без да ме съдят, и ми приизлява.
В колкото и трудни ситуации да съм била все е имало някое рамо, на което да поплача, или нечие ухо, което да слуша без да дава някаква оценка.
В този момент на повечето хора може би им изниква в главата "Ами майка ти?"
Еми, не знам, няма ли да е странно в някой слънчев ясен ден да й кажа "Мамо, така и така, през последните 10 месеца бях обсебена от еди-кого си, тъкмо взех да го забравям, и сега всичко пропадна.. А и между другото, май харесвам и едно момиче едновременно. С което имам шанс 0. Не само заради факта, че е хетеро, ами и заради други. Като обществото, в което живеем. Недай си боже да нарушиш личното пространство на някого от същия пол и те гледат накриво, 'щото си гей/лесбийка. "
Не мисля.
Засега планът ми е просто да продължа да си мрънкам на милионите блогове и да поствам статуси с тъжни любовни песни.
Едва ли ще проработи задълго, но..