Lass mich dein Geheimnis sein ♥

Много съм щастлива в момента ^^ Или не знам.. Днес бях навън с не-можете-да-познаете-кого. Същия мизерник! Не че обменихме повече от.. 20 думи но все пак! Не се изчервих в неговото присъствие! Просто.. Ахххххх..

Да. Излизане = той и аверите му играят баскетбол, аз и Калито стоим отстрани, говорим си и аз въздишам по него. Lololol :d

В момента единствения звук, който издавам е *въздиш*

Бива ли да съм толкова загубена..

♥

А някой може ли да ми обясни..

защо мозъкът ми си прави такива жестоки гаври? И въобще защо напоследък всичко става все по-объркано?

Вече нито знам какво искам, нито нищо.

Сънувах странен сън, пиша си домашните по немски навреме, уча като цяло, излиза ми се навън, харесвам го, не го харесвам.. О ФЪ. (that's what she said) D:

Винаги, когато рева насън, ама винаги, денят ми е скапан.

А беше някаква пълна глупост. Ревеш на сън за човек, с когото не си говорила от.. 14 февруари насам. Който просто те игнорира. Биваш утешавана от г-н Шу (да, омг, от въображаем герой) и после изведнъж ставаш гадже с човек без лице (добре де, имаше лице, ама го нямаше.. you get it!) и ти е някакво яко и се събуждаш с размътен мозък.

Тоя проклетник е единствената причина да не харесвам живота си и да искам да се махна оттук. Без него всичко щеше да е по-добре. *въздиш* Виждам го навсякъде. *по-голямо въздиш*

бЛа-БЛА-БЛА.

В главата ми има толкова много неща. Като отворя най-сетне блога и си казвам "Ето, на, ще ги разкарам от главата си" и просто..нищо. Всичко изчезва.

....

-Ела до CBA с мен

-Не ми се излиза днес

-Хайде деее

-Ммммм не

...последвано от мълчание. Буквално само мълчи и не ми казва нищо. Всеки път като поиска да излезем някъде, не давай боже да не ми се излиза. До края на деня ме гледа накриво, все едно съм й виновна за нещо. I don't think so.

Ами..нали знаете..

Това е един от онези мързеливи неделни следобеди. Просто защото.

Напълно нямам сили за нищо.

I fly like paper, get high like planes..

Ммм сигурно вече отлита. И на мен ми се иска да отлетя.