А някой може ли да ми обясни..

защо мозъкът ми си прави такива жестоки гаври? И въобще защо напоследък всичко става все по-объркано?

Вече нито знам какво искам, нито нищо.

Сънувах странен сън, пиша си домашните по немски навреме, уча като цяло, излиза ми се навън, харесвам го, не го харесвам.. О ФЪ. (that's what she said) D:

Винаги, когато рева насън, ама винаги, денят ми е скапан.

А беше някаква пълна глупост. Ревеш на сън за човек, с когото не си говорила от.. 14 февруари насам. Който просто те игнорира. Биваш утешавана от г-н Шу (да, омг, от въображаем герой) и после изведнъж ставаш гадже с човек без лице (добре де, имаше лице, ама го нямаше.. you get it!) и ти е някакво яко и се събуждаш с размътен мозък.

Тоя проклетник е единствената причина да не харесвам живота си и да искам да се махна оттук. Без него всичко щеше да е по-добре. *въздиш* Виждам го навсякъде. *по-голямо въздиш*

бЛа-БЛА-БЛА.

В главата ми има толкова много неща. Като отворя най-сетне блога и си казвам "Ето, на, ще ги разкарам от главата си" и просто..нищо. Всичко изчезва.

....