петък, 19 февруари 2010 г.

And to me it's exciting when you know it's meant to bee~ ♥

You have a way of moving me, a force of nature moving mee...
And it takes my breath awaaaaaaaaay...

Selena Gomez obsessed?

ДаДаДаДа.

Още съм влюбена в живота.
А и реших..
Наистина, каквото и да ми коства, ще стана психолог! Ще стана!

Всъщност, задрасквам го това. Просто..

Досега писах толкова много в dA, че сега нямам какво да кажа.

Ciao! ♥


сряда, 17 февруари 2010 г.

За мен това е минало — неважно.

Но ний деляхме сламения одър

и тебе чувствам нужда да разкажа

как вярвам аз и колко днес съм бодър.





По литература днес говорихме за Вапцаров. Попринцип ненавиждам поезията, цялото нещо с рима навсякъде и някакви дълги стихове, пълни с 8763864 метафори, метонимии и т.е. (да не споменаваме ямб, хорей и другите извратенящини). Но "Песен за човека" ми хареса. И наистина е поезия, както трябва да бъде. Няма 9385758 скрити неща, всичко си е казано. А и е написано супер. Цялото нещо със стихове на странни места, разместени до средата или в дясно, ми харесва много. Мисля че бях единствената заинтересована днес, когато госпожата обясни, че с този начин на писане Вапцаров е наблегнал на думите, един вид не е слагал всичко в рамки, оставил ги е да се леят свободно по листа, както биха се реели в разговор. Без много символизъм (йей!), чист и прост оптимизъм, бликащ от всеки ред.
Защо ли си мисля, че нещо ми е прищракало? Не знам. В момента даже изговарям думите, които пиша, просто защото искам да слушам гласа си (егоистично, мхм). Сякаш всичко около мен се променя коренно, а всъщност.. не. Имам чувството, че гласът ми също е много променен.
Но се радвам, че съм много оптимистично настроена отново. Любовта ми към живота се върна, просто ей така. Радвам се, че съм жива. Искам да го изкрещя на улицата, да се усмихвам на всекиго, да раздавам прегръдки като топъл хляб, да.. да.. *въздиш*
100 на 100 усмихнатият състезател по фигурно пързаляне, който гледах сутринта, е част от това. Усмихнат, въпреки не много добрите точки, които получи на Олимпиадата, и много харизматичен. Джони Уеър, даа ^^
Да. в момента напълно се затичвам към YouTube, за да гледам негови изпълнения ^^


Чао! ~ ♥

понеделник, 15 февруари 2010 г.

I like the way you sound in the morning..

I like the way I can't keep my focus
I watch you talk and you didn't notice

Вчера изпаднах в някаква страхотна истерия заради романтичен филм и зли погледи от Цвета. Добре че беше Соф, иначе сигурно и днеска щях да съм вкиснала.

Не че беше някакъв прекрасен ден, но.. Осъзнах колко много обичам странните ни сутрешни разговори с Герито. Тази сутрин си говорихме за религията като цяло. Пред нас стояха няколко жени с гръб, но просто усетих какви станаха лицата им при моите думи, че "не съществува нещо определено като Бог, Аллах и всякакви други, просто е НЕЩО, без определен пол, раса, възраст.. може и някоя миниатюрна прашинка или кълбо светлина да е".


А, и през последната седмица поне 4 човека са ми казвали "Абе много си отвеяна нещо, да не си влюбена?" XD

Искам да идва рождения ми ден вече. Имам някакво добро предчувствие за тази година. Ако не друго, ще купя 3-4 кутии бонбони и ще черпя наред всички познати из коридора ^^ А и май е хубав месец! Супер много хора познавам, които са родени тогава, а и си е моя месец. Пролет, зеленина, слънце.. ^^
Доста се чудя дали въобще да празнувам рождения си ден. Но.. иска ми се. Не всеки ден ставам на 15, я! ;D Сега всъщност мисля, че измислих. Нещо като Мариана може да направя. Нейното беше ядене на торта в сладкарница и разхождане из Морската (т.е. купихме си бира и я пихме на плажа ;д).


И да.

Чао.