За мен това е минало — неважно.

Но ний деляхме сламения одър

и тебе чувствам нужда да разкажа

как вярвам аз и колко днес съм бодър.

По литература днес говорихме за Вапцаров. Попринцип ненавиждам поезията, цялото нещо с рима навсякъде и някакви дълги стихове, пълни с 8763864 метафори, метонимии и т.е. (да не споменаваме ямб, хорей и другите извратенящини). Но "Песен за човека" ми хареса. И наистина е поезия, както трябва да бъде. Няма 9385758 скрити неща, всичко си е казано. А и е написано супер. Цялото нещо със стихове на странни места, разместени до средата или в дясно, ми харесва много. Мисля че бях единствената заинтересована днес, когато госпожата обясни, че с този начин на писане Вапцаров е наблегнал на думите, един вид не е слагал всичко в рамки, оставил ги е да се леят свободно по листа, както биха се реели в разговор. Без много символизъм (йей!), чист и прост оптимизъм, бликащ от всеки ред.

Защо ли си мисля, че нещо ми е прищракало? Не знам. В момента даже изговарям думите, които пиша, просто защото искам да слушам гласа си (егоистично, мхм). Сякаш всичко около мен се променя коренно, а всъщност.. не. Имам чувството, че гласът ми също е много променен.

Но се радвам, че съм много оптимистично настроена отново. Любовта ми към живота се върна, просто ей така. Радвам се, че съм жива. Искам да го изкрещя на улицата, да се усмихвам на всекиго, да раздавам прегръдки като топъл хляб, да.. да.. *въздиш*

100 на 100 усмихнатият състезател по фигурно пързаляне, който гледах сутринта, е част от това. Усмихнат, въпреки не много добрите точки, които получи на Олимпиадата, и много харизматичен. Джони Уеър, даа ^^

Да. в момента напълно се затичвам към YouTube, за да гледам негови изпълнения ^^

Чао! ~ ♥