ААААААААААААААААААААААААААААААААА!

СТИГА! ПРЕСТАНИ! ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАВАТЕ?????ЗАЩО ВЕ ДА ГО ЕБА????

Егати!

Ако не се бяхте запознавали всичко щеше да е по-добро!! А сега какво? Тя си навлича някакви шибани проблеми, защото е казала на баща си, че ще спи при майка си, и обратното. А е отишла при нея! Брр! Просто..достатъчно кофти е, че родителите й са разделени и тя не го приема много добре..Мрази гаджетата на майка си и баща си, понякога ненавижда и баща си.. и какво? айде да я навиваш да върши още глупости, та баща й да й се кара още повече и да я контролира още повече!! тя въобще не контактува с баща си, при положение че живее при него.. аз не смея да й заговоря за семейството си (по-специално за баща си), заради това.. те не си говорят, те си крещят.. в събота той звъня да я търси и аз като най-голямата патка първо му казах, че има грешка, после затворих, а на третия път като вдигнах изкрещях "извинете, няма [име] на този номер!" докато не успя да ме рпекъсне и да каже кой е... чувствам се ужасно заради това. изпитвам шибана вина, въпреки че знам кой е виновен. тая шибана патка!!!!!! ТЯ Е ВИНОВНА! ТЯ Е ТЪПА И НЕЩАСТНА! ТЯ НЕ Я ПОЗНАВА, НА НЕЯ НЕ Й ПУКА ЗА НИЩО, НАГЛА И БЕЗОТГОВОРНА Е! това е тя! защо въобще ми трябваше да искам да се запознавям с нея, защо??????

тъпа. тъпа. тъпа. тъпа. тъпа. тъпа. тъпа. тъпа.

променя е тотално. искам си старата приятелка!

да го еба. не писах главни букви, мързи ме и не съм в настроение.

време е!

за пост от края на седмицата!

Та, общо взето няма голяма промяна в положението. Онзи индивид в петък сякаш ме следваше, всяко междучасие го виждах. Оказа се, че и на рождения ден на Анито щял да ходи. Бляф. Тъкмо си мислех че ми се задава безоблачна снежна зимна ваканция :(

Подстригах се! Вече нямам 1 тон коса на главата си, само половин 0:) Избрах подарък за Радито, купих си едно много яко нещинце с висулка с ключета.. Абе общо взето, съботата беше много продуктивна :)

А неделята и днеска бяха дните на мързела. Нито песните по немски знам, нито нищо. Шпас! Ама не ми пука вече. Има 2 дена до ваканцията, ПЪК. Просто искам да си изключа мозъка и да наваксам със сериалите.

Вече гледах Декстър! (spoiler time!)

ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ РИТА?????? Тъкмо взех да я заобичвам, даеба. И Декстър уби Артър, и всичко се нареди перфектно...А накрая какво? Артър копелето убил Рита. Че и във ваната при това. Нахалник! Мизерник! Направо искам АЗ да го убия (въпреки че е въображаем герой). Брр. Декстър Е добър, не е копеле като Артър, което малтретира семейството си.

ДАЕБА. Не исках Рита да умира! НЕ! Още не мога да го повярвам! Ще умра до следващия сезон! (знам, така казвам в края на всеки сезон на всички милиард и половина сериали... ама пък така си е!)

Сега искам да гледам Герои и Хаус. Не, всъщност искам само Герои, за Хаус не ме е хванало настроението :D

Но пък понеже скоро свършват и те... Започва Изгубени всъщност! И True blood! (юни месец, но...) I'M ADDICTED!

БлаБлаБла.

I feel like spoiling myself. Gonna go to read some fan theories & stuff.

kthxbye

za nikoii ne mi puka... ;]]].... vqrn0 e 0tid0h v nov0 dAsk i sa razvalih ;]]]

Заглавието е малко парафразирано от мууда на една (бивша?) "БФФ" в скайп. ;]]

Не, няма да започна да пиша така. Но го видях и не се сдържах да го копна. "Елии, айде на Нова година у нас, не съм сигурна далли ще стане, ама питай 'се пак. Ще сме аз, Марто, Криско.. [insert other people(which i hate)'s names here]" Преди седмица ми се обади с това изречение, следвано от "Ти нали имаше минути към мене бе, що ми вдигаш?"..

Но честно казано и аз се чувствам малко като нея. Напоследък не ми се контактува много-много с хора. Просто нямам никакво желание. Особено след днескашната ми истерия не искам. ПЪК. Защото заради тях класната буча. И защото понеже стоя на първия чин и все гледа към мен, все едно АЗ и единствено АЗ съм й виновна. Това, ужасяващо студения тон на гласа й и той (Няма да го пиша повече с главна буква! Егати! Избягвам го от сумати време вече и изведнъж се появява в автобуса на отиване, в пицарията в голямото и всяко междучасие в коридора.. дълги скобички, ай ноу) ме съсипаха днес. А, забравих да добавя и момичето, което падна в снега и се смя истерично на себе си в продължение на 5 минути. Като се върнах се разбучах на баща ми. И се разревах. И заспах в сълзи. Доста успокояващо ми подейства, въпреки че сега като се замисля е нямало за какво да рева. Но пък от друга страна баща ми избягва зрителен контакт с мен, май го е страх да не се разрева изведнъж.

Не мога да позная Стелито и Денито. Префърцунили са се. Денито си беше такава, ама от Стелито не съм го очаквала. Соф пък тая седмица е болна и не съм контактувала с нея. Освен един кратък умрял чат по скайп.

Но не съм самотна. Вече не е чак толкова гадно както в началото на годината. Говоря си с момичетата от класа, ( и с момчетата, като имате предвид колко отчайващи за контактите ми с тях попринцип!) . Даже с една почти се уговорихме да излезем т.е. "Ооо, ми хайде да отидем до Пъблика, супер яко ще да е там!" "Ами айде..само че не мога в петък, събота и/ли неделя. " "Еми окей, през ваканцията тогава!". Въпреки това се брои за напредък..нали? >.<

Имам чувството, че изписах всичко вече. Отивам да преглътна малко храна и да се оплача на мама. После ще правя коледни картички/ други кирийки. Шпас.

Ciao.

Manchmal fühl ich mich schlau aber meistens bin ich dumm.

Ми..докато отчаяно се чудех от коя песен е един цитат и си търсех из Гугъл, попаднах на това

Нямам коментар към него, просто реших да сложа линка тук. Пак като миналата неделя главата ми е празна.

А сега мисля да се самоизлъжа, че съм си научила за утре, и да играя Симс. Просто защото обичам да живея живота на въображаеми хора, вместо моя собствен. Те станаха толкова добри! Вкарах децата в частно училище! А родителите им са супер доволни, щото работата им върви супер! Общо взето, живеят си яко.

Чюс.

jeder Tag im Nichts vergeht..

Еми така си е. Вече направо си умирам за ваканция. Ама не, трябва да уча 100 и нещо неправилни глаголи + 1 тон думи. На всичкото отгоре класната официално ме мисли за преписващ идиот по немски, 'щото не можах да измънкам един текст 5 изречения и имам 1 грешка(!) на упражнението за прилагателните, което писахме с красивата табличка. А аз почти не гледах в нея! Само 2-3 пъти хвърлих поглед! Честно! Шибаното ми притеснение ме срина. "Кое предпочитате-да слушате другите или да ви дам да си пишете упражнения?" "Ще слушаме, госпожо, ще слушаме" "Добре. Първи номер...." и с всяко приближаване до 12 се притеснявах все повече и повече, направо имах чувството, че всички са се втренчили в мен и само очакват да направя една тъпа грешка и ще започнат да ми се смеят гръмогласно и даже класната ще се включи. Цялата треперех и не можах да се успокоя до края на часа. Разказах си глупостта най-зле от всички и май че Пенчева видя как се треса, та се смили и ми писа четворка. Ако земята се беше разтворила и ме беше погълнала щеше да е супер. Мразя се, задето се стресирам, когато трябва да говоря пред много хора. Нещо ми подсказва, че тоа нещо ще ме провали на устния изпит по немски накрая на годината и с ниска оценка на него няма да мога да направя нищо после. Пък в лайстунга съм се запътила. Оф.