Не, няма да започна да пиша така. Но го видях и не се сдържах да го копна. "Елии, айде на Нова година у нас, не съм сигурна далли ще стане, ама питай 'се пак. Ще сме аз, Марто, Криско.. [insert other people(which i hate)'s names here]" Преди седмица ми се обади с това изречение, следвано от "Ти нали имаше минути към мене бе, що ми вдигаш?"..
Но честно казано и аз се чувствам малко като нея. Напоследък не ми се контактува много-много с хора. Просто нямам никакво желание. Особено след днескашната ми истерия не искам. ПЪК. Защото заради тях класната буча. И защото понеже стоя на първия чин и все гледа към мен, все едно АЗ и единствено АЗ съм й виновна. Това, ужасяващо студения тон на гласа й и той (Няма да го пиша повече с главна буква! Егати! Избягвам го от сумати време вече и изведнъж се появява в автобуса на отиване, в пицарията в голямото и всяко междучасие в коридора.. дълги скобички, ай ноу) ме съсипаха днес. А, забравих да добавя и момичето, което падна в снега и се смя истерично на себе си в продължение на 5 минути. Като се върнах се разбучах на баща ми. И се разревах. И заспах в сълзи. Доста успокояващо ми подейства, въпреки че сега като се замисля е нямало за какво да рева. Но пък от друга страна баща ми избягва зрителен контакт с мен, май го е страх да не се разрева изведнъж.
Не мога да позная Стелито и Денито. Префърцунили са се. Денито си беше такава, ама от Стелито не съм го очаквала. Соф пък тая седмица е болна и не съм контактувала с нея. Освен един кратък умрял чат по скайп.
Но не съм самотна. Вече не е чак толкова гадно както в началото на годината. Говоря си с момичетата от класа, ( и с момчетата, като имате предвид колко отчайващи за контактите ми с тях попринцип!) . Даже с една почти се уговорихме да излезем т.е. "Ооо, ми хайде да отидем до Пъблика, супер яко ще да е там!" "Ами айде..само че не мога в петък, събота и/ли неделя. " "Еми окей, през ваканцията тогава!". Въпреки това се брои за напредък..нали? >.<
Имам чувството, че изписах всичко вече. Отивам да преглътна малко храна и да се оплача на мама. После ще правя коледни картички/ други кирийки. Шпас.
Ciao.
Няма коментари:
Публикуване на коментар