Продължавам да се чувствам като обект.
Като "То".
"Нещо".
Предмет.
Красива черупка от мида, взета вкъщи и забравена на някой шкаф.
Камък.
Душа, съзнание, което е в това чуждо тяло.
Не го мразя, нямам нищо против него, просто не е мое. Не съм родено за него, аз съм просто.. То.
Неудошевено.
Безполово.
То.
Женски гениталии.
Но някакъв неутрален пол.
Или трети пол.
Просто.
То.
Нито тя, нито той.

Не разбирам това чувство, защото не винаги съм така. Понякога съм си Тя, както винаги съм било. И нищо не е различно.

Не знам.