Мисля..

и по някаква случайност това не води до депресарски мисли. Даже се чувствам добре.

Нищо, че имам да уча около 130 думи за утре по немски (по скромните ми изчисления). Или че ще правим две контролни утре + още едно(можеи две, ако госпожата по музика ни се разгневи о.о) във вторник. Да не споменавам мрънкането на класната. Но ми е добре. Почти не ми се спи, разгадах едно оригамено нещинце, което смятам да правя на коледна картичка или фигурка или нещо такова за часа по изобразително. И научих първия фрагмент от "Зимни вечери" на Смирненски. Мисълта, че утре ще се завърна в еднаквото си ежедневие ми се струва привлекателна, въпреки очакващата ме зла оценка по немски. На топличко съм, не съм гладна, имам хубава музика, заредена в плеъра. С две цъквания мога да отворя скайпа и да досадя на най-добрат.. Не, зачеркнете го. Не искам да я използвам тая дума повече. Самата дума "приятел" ми звучи фалшива. Отивам малко в стил "Анн от фермата "Грийн гейбълс" и замествам тази дума със словосъчетанието "сродна душа". (бел. за себе си-да изнамеря книги 4,5 и 6 от поредицата за Анн и да ги прочета, случайно някога ако ми остане време!)

Та, да се върна на мисълта си. Включвам скайпа и мога да контактувам моменталически със сродната ми душа, съществото, което мисля че ме познава най-добре в момента.

Онзи ден навестихме учителите в старото ми училище. Беше си някакво магическо. Само при стъпването в двора, заобиколена от хора, които са споделили толкова много емоции там, както мен, и всичко ме обля изведнъж. Осъзнах как повече от всичко в момента искам да се върна там. Не че съжалявам къде съм в момента, но просто сякаш ще си остана момичето, което кръжи из коридора до съседните класове, защото няма сили да приеме цялата промяна на обкръжението си. До 12-и клас.

Но просто ми се разбиха илюзиите в петък като се замислих. Една малка клюка, едно просто изречение и бум! Всичко казано беше истина, но самия начин на казване беше..разбиващо подъл. Тук вътрешното ми гласче се намесва и казва "Е, ти в кой свят живееш? В предишния ти клас си чувала по-зли неща, даже и ти си изричала такива. Защо изведнъж от такава миниатюрна престореност се стряскаш и преобръщаш напълно намеренията си?". Честно казано, не зная. Тази учебна година я започнах с мисълта за ново начало и захвърляне на всички двуличия. С инфантилно мислене. Не съм забравила, никак даже, просто ме озари надеждата, че нещата ще са различни.

Ето ги причините, поради които не възнамерявам да си разширявам кръга на сродните души. Стигат ми..три. Замислих се кратко. Не прекалено дълго, казвам ви. Или го направих? ..