And here we go..

Излизам. Навън. С приятели. Не на рожден ден или на нещо такова, просто навън. Доста ми е странно. Не съм излизала от..ами от лятото. От септември месец. Даже помня,че точно 1 седмица преди новата учебна година излязох с няколко човека от бившия ми клас. И ми става едно такова носталгично.. Карахме се и се мразехме, ама бяхме Клас. С главната буква. Яко си изтрещявахме всички заедно. Знаехме си кусурите и яките черти, абе познавахме с like the back of my hand дето се вика :) Седми клас беше магическо.. Всички учители повтаряха как трябва да се стегнем и да учим здраво, само заместник-директорката като имахме биология казваше "Учете,учете. А пък който не може или не му се иска си знае,че мястото му тука догодина си стои!" и се отчайвахме още повече от думите й. Бяхме много мизерни, когато ни предстоеше контролно по математика (най-вече! на другите си правехме пищови..а контролните по английски и български ги проспивахме и ги прекарвахме в сверяване на отговорите :D) Общо взето си беше купон и наистина ми беше мъчно като се разделихме. Прощалната беше велика :) Бяхме в забутано барче из централните улички и буквално изглеждаше като дупка, ама си изтрещяхме яко. Чуваше се всичко- от мазни кючеци, през рок хитове :D и даже изиграхме 2-3 хорца :D Цялото нещо продължи 3 часа, ама след втория всички се разреваха.. Тъпия диджей пусна "Един неразделен клас".. Първо започнаха две момичета,след тях други, и други, и други.. И неусетно всичко живо беше с размазан грим и се давеха безспирно в плач :D И аз се разревах, признавам си. Ама беше заради другите, не мога да не се разплача при вида на 35-40 плачещи момичета и момчета, които ги успокояват :D Тогава честно казано не ми пукаше,че ще се разделям с тях. Единствено в ума ми бяха изпитите и огромните надежди да вляза в заветната гимназия.

Тук пропускам изпитите и само казвам една дума: НЕРВИ! Страховито количество страх и параноя минаха през главата ми,докато минат изпитите. Постоянно пиех някакви билкови чаеве за успокоение на нервите :D

Направо си представяте неземната радост, която ме обзе като за петмилиарден път рефрешнах страницата на МОН и пишеше името ми и под него : приета на първо класиране по първо желание в 1ЕГ.. Отначало не можах да повярвам и рефрешнах още 2-3 пъти за по-сигурно.. После се разкрещях като луда и ревах половин час от щастие :D

Що сълзи изревах с кандидатстването не е истина :D

После като се оказа,че мечтания рай не е чак толкова райски пак ми се плачеше, не от щастие... Но това е друга тема. Спирам,че трябва да излизам вече, не искам да закъснявам 0:)

Auf Wiedersehen!

xxx