GTFO plz.

Ама наистина. Що просто не ме оставихте днес ЦЯЛ ден сама? Така хубав беше следобедът, прекаран в говорене на глас, пеене на песни, докато лежах на пода, четене на книга, "ще си науча!..ама не днес" stuff.. Защо ви трябваше да проваляте всичко, като каните гости? Ама не просто гости, гости с досадно двегодишно, което само ми рови из нещата, разхвърля и ме дразни. МНОГО. СКЪСА МИ ШИБАНИЯ ПЛАКАТ НА ЛЕОНА ЛУИС!!!!! ПЛАКАТЪТ, КОГОТО ПАЗЯ КАТО ОЧИТЕ СИ, 'ЩОТО Е ПЪРИЯ ПЛАКАТ НА ЛЕОНА, ИЗЛИЗАЛ В БГ СПИСАНИЕ. Аз самата съм го късала, ама не ЧАК толкова брутално. Бахти ве, шибано лапе. После ми се усмихна мазно, все едно нищо не е направил и това е просто парче хартия. Еми да, ама за мен има супер сантиментална стойност и вече НЕ те харесвам, след като почти го унищожи и ОТНОВО ще го оправям с тиксо. ГРРРРРРРРРРРРРР!!!!!!!!!

А после нашите ме виждат вкиснала. Баща ми хич не сгрява и някакъв "дай една бузка, бла бла". ТИ ДА НЕ БИ ДА СИ СЛЯП И ДА НЕ ВИЖДАШ,ЧЕ СЪМ НА ШИБАНИ 15 ГОДИНИ И МИ ПИСНА САМО "БУЗКИ" ДА ТИ "ДАВАМ"??? ДРАЗНИШ МЕ УМОПОМРАЧИТЕЛНО МНОГО КАТО СЕ ДЪРЖИШ КАТО 6-ГОДИШНО. НАИСТИНА. НЯКОЙ ДЕН ПРОСТО ЧАШАТА ЩЕ ПРЕЛЕЕ И ЩЕ ТИ СЕ РАЗКРЕЩЯ ТАКА БРУТАЛНО, ЧЕ НАПРАВО ОТ ВКЪЩИ ЩЕ МЕ ИЗГОНИШ.

Пф, много крайни неща казвам, но просто вече ме дразни мега много. "Днеска ще ходиш при баба си, утре при другата баба", без дори "ще ти стигне ли времето да си научиш?/ ще успееш ли да си починеш?".. Не ме гледай, че не уча, пак се уморявам, да го еба. А и вече уча. Мамка му, уча. Наистина правя усилия. Вече. В събота просто НЕ МОГА да правя нищо. Цялата дълга седмица ме изцежда и се чувствам като парцал. Имам нужда от един ден нищо правене...

Майната ви на всички. Майната ти, ти с твоите "любовни" проблеми, ти с големите капризи, ти, учещият в свободното си време, ти, мазнещият се на учителите, ти, постоянно говорещият в час, ти, много нацепения, ти, който изглеждаш толкова прекрасен, осъзнаваш го напълно и сменяш гаджета като носни кърпи. който имаш такъв разтапящ поглед. ти, с косата, която си стърчи в случайни посоки и е просто БОЖЕСТВЕНА, ти, който ме отбягваш.. и сутрин стоиш с най-скучния и дразнещ човек в автобуса, защото другите ти възможности са онази, мислеща се за много badass, кифла/курва-та, безличната, която мисли само за учене и за сериали с вампири/ ЗЛЕто, с име гергана (не заслужава главна буква!) и нърдчето с очила, вманиачено по сериали, с което си бил гадже в шибаната детска градина и сега ти е неудобно да я погледнеш/заговориш и избягваш нон-стоп (да, аз, шибаното аз съм това).

Да го еба, защо си толкова прекрасен и не мога да спра да мисля за теб?? Защо през всичките тея години си бях добре, изведнъж БАМ, ти се появи, и отново завладя мислите и сърцето ми?? Защо?!

Пф.