20 дена по-късно, също толкова отчаяна
Излязох аз вчера. Йей Пъблик! Йей, искам да живея там! После йей як магазин за обувки!
И... не, просто не може да не се досетите кой СЪЩО беше решил да излезе в Морската след даскало.. Заедно с няколко човека от класа си и Стефито от класа на Калито, която ни видя и реши да дойде при нас. Бла. После.. ами след около час и половина любуване на гледката (а.к.а. скейтъри пребиващи се в Морската! FTW) се завлачихме към спирката. И.. ТОЙ смотаняка му със смотаняк беше там. Държеше ръчички с ДРУГО момиче. Вече стават 3/4 за.. 5 и половина месеца! Буу.
В автобуса общо взето с Калито си говорихме колко е жестока природата към нас. Тя харесва един от нейния клас, който при въпрос "а, ти между другото имаш ли гадже?" й е отговорил "аа, искам да си останем само приятели". А моят случай е безнадеждно отчайващ. *nod*
Като се прибрах си викам "Поне ще гледам Glee сега!". Пускам файла.. и се оказа някакъв епизод на Хана Монтана от трети сезон. А шибаното му име беше glees01e11.
Общо взето изпаднах в отчаяние и просто си легнах. В 9 часа в петък, да. Събудих се в 5:46 тази сутрин. А ми предстои излизане с майка ми. А като излизам с майка ми се изтощявам на първи час от общо 87459854.
Та, съботата ще е страшна. А неделята още повече. На имен ден съм и имам да пиша три шибани шрайбена от учебника + думи. Буу. Думи = Да бе, да. Но писмата трябва да ги напиша ; (
5 дена до Пролетната ваканция!
Само това ме крепи.
Чао.
Няма коментари:
Публикуване на коментар