Каква противоречива личност съм.. В повечето случаи го намирам за доста добро нещо, но сега не е така.
Дори малко се мразя.
Някакъв адски непукист съм, и все пак абсолютно ме тормози всички какво мислят за мен.
Не знам, не мога да го обясня.
И естествено, това ме обърква още повече.
Не можах ли и непукизма да взема от баща ми? Не стига че съм му одрала кожата, и двамата сме някакви "сръчни", и двамата харесваме някакви странни неща.. Мислех си, че никаква част от характера ми не е като на мама. Ама не, ето, появи се. Противоречивост.
"Това или това?" Или и двете едновременно.
Което хич не е добре.
Защо просто не мога да избера едната страна??
Уф.
Т-Т
Няма коментари:
Публикуване на коментар