Защото ме мързи да ги препиша.

А знаете ли днес какво правих? Играх Jazz Jackrabbit. А щях да уча.

Аз съм егати несериозното същество.

Еми съжалявам (аз да не би току-що да написах "съжелявам"? о.о някой да ме застреля веднага), но не ми се чете някаква си книга, камо ли да й правя резюмета на главите и характеристики на героите. Ако ми го бяхте дали за книга по-избор, примерно, не по-малко от 200 страници, щях да съм по-щастлива. Защото по някаква случайност от Германия си взех книга, в която се влюбих, около 230 страници, идеална би била за целта.

Не може ли да пропуснем книгата и да прескочим на училището вече? Имам чувството, е мозъкът ми страшно много закърня само за 2 месеца.

И естествено, целия немски ми се изпари от главата. Освен ако гледането на някои "Анатомията на Грей" по Про.7, Формула 1 по РТЛ (щото те са някакви мега яки и интервюират пилотите в последните минути преди загряващата обиколка) и прочитането на 1 книга се броят за припомняне..

Единствено мога да се похваля с възраждането на английския си. ;Щото горкия беше много умрял през учебната година ^^'

А и също имах един период от 2-3 седмици, когато помнех адски много сънища. Така и не си направих труда да ги проверя в съновник, но поне ми беше забавно.

От сума ти време се каня да се..ъм.."самохипнотизирам"? Н знам как да го нарека, но ето къде го прочетох.

Imma sucker for такива неща, просто не можах да се сдържа. :D

Казаха ми, че няма да мога да се събудя сама и ще остана в кома за цял живот. Не ми пука особено!

Между другото, никога не съм имала чувството, че ще доживея до дълбоки старини.

Много разчитам на интуицията си и дълъг живот е едно от тези неща, които не мога да си представя. Звучи неясно, но ето един пример.

Винаги когато правя някакъв план (дали ще е за излизане или друго), нещо ме човърка отвътре и ми казва дали ще стане или не. Понякога се уговарям да прекарам този ден с еди-кого си, и след 5 минути си мисля "Май не трябваше да става така, не ми се струва, че ще се случи". Почти винаги въпросния човек ми звъни с нещо от сорта на "Оказа се, че трябва да излизам с нашите/Не ме пускат/ Забравих, че съм заета".

Старостта е едно от тези неща. Мисля си "Хм, звучи добре, дотогава ще направя това,това,това и това.", но после нещото ме човърка и ми казва "Недей да мислиш толкова напред, нямаш толкова много време".

Или може би наистина нещо не ми е наред..