Миналата седмица попаднах на това.
На две на три, това е нещо като самохипноза, записваш се как казваш тези неща, и после слушаш и "изпълняваш". На теория може да се върнеш в минал живот, неограничено кога и къде, или пък да си спомниш случки от ранно детство.
И оттогава все изчаквам да съм сама или всички да спят, за да го запиша и да го чуя. Честно казано, имаше няколко подходящи момента, но не го направих, защото малко ме беше бъз.
Но днес реших, че няма от какво да ме е страх, и го направих.
Единствената ми реакция в момента е УАУ!!
Та, намирах се на остров Кипър и датата беше 14 юли, 893г. преди Новата ера. Бях мъж на име Корнелиус, носех червена дреха и кафяви сандали. Бях на 43 години. Стоях на тераса, от която се виждаше вътрешен двор. Цветя имаше само в центъра, всичко друго беше бял мрамор. Много хора търчаха около мен и спрях един да го разпитам. Каза ми, че не съм женен и нямам живи роднини, спомена, че най-добрият ми приятел се казва Пауло и е на 24. Наредих му да го извика и той се появи. Беше с черна коса на не много ситни къдрици и черни очи, и като го видях се сетих, че е италианец. Само като го погледнах в очите разбрах, че не сме само приятели, сякаш имаше още нещо. Стояхме заедно на терасата и говорихме. Беше ярък слънчев ден, от много светлина ми стана лошо и го помолих да дойде с мен вътре. Влязохме в някаква стая, от която помня само огромно двойно легло. Легнахме на него и се гушкахме известно време.
По-късно бях в някаква стая с маса. Около масата бяха насядали други мъже, с които дискутирахме разпалено нещо. Оказа се, че всички в залата сме пълководци и се готвим за нападение на някаква съседна земя.
Озовах се в разгара на битка, явно бяхме нападнали.
Изведнъж усетих пробождане в корема и се сгромолясах.
Като дойдох на себе си бях в палатка и Пауло беше до мен. Някакъв друг човек му каза, че няма да оживея, той взе някакъв нож, прониза се и легна до мен.
После се "събудих".
Нямам прекалено развинтено въображение, наистина. Просто това беше умопомрачително реално.
о.о
Както казах, наричайте ме откачалка..
Няма коментари:
Публикуване на коментар