Long time, no see..

Зарязах си блога, прости ми, о, прекрасни блогчо, обичам си те!

Ъм, да.

Може би се сещам да пиша тук когато главата ми се задръства? Звучи правдоподобно.

Ето това й мразя на ваканцията. Главата ми се задръства с нежелани мисли.

Като съм на училище поне нямам прекалено много време да мисля, 'щото рано или късно все трябва да барна бумагите отнякъде.

Абсолютно нямам идея какво става, толкова съм объркана..

Мислех си, че след т.нар. "признание" преди екскурзията всичко ще си дойде на мястото. Ще го забравя и ще си продължа живота. Да, ама не. Поне така ми се струваше.

Един фейсбук пост развали всичко.

Сега пък и тя се вмъкна по някакъв странен начин в уравнението и наистина ми иде да се застрелям.

Ако на света има човек, който е способен да ми обясни защо все си падам по неподходящи хора, моля, нека се чувства поканен да го направи.

Или още по-добре, някой да ме хипнотизира по някакъв начин и да забравя всичко.

Наистина не мога да си обясня нищо.

А просто искам да съм щастлива.

Като че ли колкото по-близо съм до целта, толкова повече тя се отдалечава.

Искам ясно да подчертая, че хич не ме гложди това, че май харесвам нея и него едновременно. Гложди ме, защо точно нея и защо точно него.

Сякаш мозъкът ми е решил да действа напълно нелогично и да прави всичко наопаки.

Дори и опитите ми да се потопя във въображаемия ми прекрасен свят не действат. А светът в главата ми винаги е успявал да ме спаси поне за малко от тревоги.

А като си помисля, че с никого не мога да споделя без да ме съдят, и ми приизлява.

В колкото и трудни ситуации да съм била все е имало някое рамо, на което да поплача, или нечие ухо, което да слуша без да дава някаква оценка.

В този момент на повечето хора може би им изниква в главата "Ами майка ти?"

Еми, не знам, няма ли да е странно в някой слънчев ясен ден да й кажа "Мамо, така и така, през последните 10 месеца бях обсебена от еди-кого си, тъкмо взех да го забравям, и сега всичко пропадна.. А и между другото, май харесвам и едно момиче едновременно. С което имам шанс 0. Не само заради факта, че е хетеро, ами и заради други. Като обществото, в което живеем. Недай си боже да нарушиш личното пространство на някого от същия пол и те гледат накриво, 'щото си гей/лесбийка. "

Не мисля.

Засега планът ми е просто да продължа да си мрънкам на милионите блогове и да поствам статуси с тъжни любовни песни.

Едва ли ще проработи задълго, но..

Lass mich dein Geheimnis sein ♥

Много съм щастлива в момента ^^ Или не знам.. Днес бях навън с не-можете-да-познаете-кого. Същия мизерник! Не че обменихме повече от.. 20 думи но все пак! Не се изчервих в неговото присъствие! Просто.. Ахххххх..

Да. Излизане = той и аверите му играят баскетбол, аз и Калито стоим отстрани, говорим си и аз въздишам по него. Lololol :d

В момента единствения звук, който издавам е *въздиш*

Бива ли да съм толкова загубена..

♥

А някой може ли да ми обясни..

защо мозъкът ми си прави такива жестоки гаври? И въобще защо напоследък всичко става все по-объркано?

Вече нито знам какво искам, нито нищо.

Сънувах странен сън, пиша си домашните по немски навреме, уча като цяло, излиза ми се навън, харесвам го, не го харесвам.. О ФЪ. (that's what she said) D:

Винаги, когато рева насън, ама винаги, денят ми е скапан.

А беше някаква пълна глупост. Ревеш на сън за човек, с когото не си говорила от.. 14 февруари насам. Който просто те игнорира. Биваш утешавана от г-н Шу (да, омг, от въображаем герой) и после изведнъж ставаш гадже с човек без лице (добре де, имаше лице, ама го нямаше.. you get it!) и ти е някакво яко и се събуждаш с размътен мозък.

Тоя проклетник е единствената причина да не харесвам живота си и да искам да се махна оттук. Без него всичко щеше да е по-добре. *въздиш* Виждам го навсякъде. *по-голямо въздиш*

бЛа-БЛА-БЛА.

В главата ми има толкова много неща. Като отворя най-сетне блога и си казвам "Ето, на, ще ги разкарам от главата си" и просто..нищо. Всичко изчезва.

....

-Ела до CBA с мен

-Не ми се излиза днес

-Хайде деее

-Ммммм не

...последвано от мълчание. Буквално само мълчи и не ми казва нищо. Всеки път като поиска да излезем някъде, не давай боже да не ми се излиза. До края на деня ме гледа накриво, все едно съм й виновна за нещо. I don't think so.

Ами..нали знаете..

Това е един от онези мързеливи неделни следобеди. Просто защото.

Напълно нямам сили за нищо.

I fly like paper, get high like planes..

Ммм сигурно вече отлита. И на мен ми се иска да отлетя.

GTFO plz.

Ама наистина. Що просто не ме оставихте днес ЦЯЛ ден сама? Така хубав беше следобедът, прекаран в говорене на глас, пеене на песни, докато лежах на пода, четене на книга, "ще си науча!..ама не днес" stuff.. Защо ви трябваше да проваляте всичко, като каните гости? Ама не просто гости, гости с досадно двегодишно, което само ми рови из нещата, разхвърля и ме дразни. МНОГО. СКЪСА МИ ШИБАНИЯ ПЛАКАТ НА ЛЕОНА ЛУИС!!!!! ПЛАКАТЪТ, КОГОТО ПАЗЯ КАТО ОЧИТЕ СИ, 'ЩОТО Е ПЪРИЯ ПЛАКАТ НА ЛЕОНА, ИЗЛИЗАЛ В БГ СПИСАНИЕ. Аз самата съм го късала, ама не ЧАК толкова брутално. Бахти ве, шибано лапе. После ми се усмихна мазно, все едно нищо не е направил и това е просто парче хартия. Еми да, ама за мен има супер сантиментална стойност и вече НЕ те харесвам, след като почти го унищожи и ОТНОВО ще го оправям с тиксо. ГРРРРРРРРРРРРРР!!!!!!!!!

А после нашите ме виждат вкиснала. Баща ми хич не сгрява и някакъв "дай една бузка, бла бла". ТИ ДА НЕ БИ ДА СИ СЛЯП И ДА НЕ ВИЖДАШ,ЧЕ СЪМ НА ШИБАНИ 15 ГОДИНИ И МИ ПИСНА САМО "БУЗКИ" ДА ТИ "ДАВАМ"??? ДРАЗНИШ МЕ УМОПОМРАЧИТЕЛНО МНОГО КАТО СЕ ДЪРЖИШ КАТО 6-ГОДИШНО. НАИСТИНА. НЯКОЙ ДЕН ПРОСТО ЧАШАТА ЩЕ ПРЕЛЕЕ И ЩЕ ТИ СЕ РАЗКРЕЩЯ ТАКА БРУТАЛНО, ЧЕ НАПРАВО ОТ ВКЪЩИ ЩЕ МЕ ИЗГОНИШ.

Пф, много крайни неща казвам, но просто вече ме дразни мега много. "Днеска ще ходиш при баба си, утре при другата баба", без дори "ще ти стигне ли времето да си научиш?/ ще успееш ли да си починеш?".. Не ме гледай, че не уча, пак се уморявам, да го еба. А и вече уча. Мамка му, уча. Наистина правя усилия. Вече. В събота просто НЕ МОГА да правя нищо. Цялата дълга седмица ме изцежда и се чувствам като парцал. Имам нужда от един ден нищо правене...

Майната ви на всички. Майната ти, ти с твоите "любовни" проблеми, ти с големите капризи, ти, учещият в свободното си време, ти, мазнещият се на учителите, ти, постоянно говорещият в час, ти, много нацепения, ти, който изглеждаш толкова прекрасен, осъзнаваш го напълно и сменяш гаджета като носни кърпи. който имаш такъв разтапящ поглед. ти, с косата, която си стърчи в случайни посоки и е просто БОЖЕСТВЕНА, ти, който ме отбягваш.. и сутрин стоиш с най-скучния и дразнещ човек в автобуса, защото другите ти възможности са онази, мислеща се за много badass, кифла/курва-та, безличната, която мисли само за учене и за сериали с вампири/ ЗЛЕто, с име гергана (не заслужава главна буква!) и нърдчето с очила, вманиачено по сериали, с което си бил гадже в шибаната детска градина и сега ти е неудобно да я погледнеш/заговориш и избягваш нон-стоп (да, аз, шибаното аз съм това).

Да го еба, защо си толкова прекрасен и не мога да спра да мисля за теб?? Защо през всичките тея години си бях добре, изведнъж БАМ, ти се появи, и отново завладя мислите и сърцето ми?? Защо?!

Пф.