и в главата ми е още по-голяма каша.
Някакво ужасно е.
Откъде да започна??
Добре.
Пак го виждам с гаджето му по коридора всеки ден. И всеки ден през умра ми минават смесица от разочарование, тъга и чувство,че съм се изложила много жестоко. Не знам.
Второ, Марина.
Това момиче успява да ме изкара извън нерви и да ме размекне в порядъка на минута. Сериозно, не знам как го прави. И относно нея съм адски объркана.
Но, ето, идва още по-голямото объркване. Даже не ми се иска да го пиша, защото като че ли ще стане реалност, ако го направя, а пък сега не е.
Мисля, че кръшвам по един. Което не е добре. Щото винаги, когато кръшвам, нещата свършват зле.
Ъх, не знам.
В такива сигуации ми се иска да съм пак осми клас. Тогава просто си бях антисоциална, гледах прекалено много сериали, столквах гореспоменатия с приятелката и си говорех със София. Беше ми добре. Даже точно на свети Валентин, като говорих с гореспоменатия в автобуса, като се сетя как направо летях като се прибрах, направо тръпки ме побиват.
Нененененененене. Спри се, Елена. Не.
Какво правя, по дяволите.
Ще си лягам, че главата ми стана прекалено мътна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар