ама едно гледане на "Търсенето на Немо" и много сън заглушиха тъпите мисли, които се въртяха в главата ми.
Както винаги, нищо не съм барвала за утре (освен че си написах задачата по химия) и не ми пука.
Мале, някога късметът ми ще ме издъни много яко и тогава така ще съжалявам..
...
Не знам.
Тъпо ми е как винаги става по един и същ начин. Не смея да изляза с Мара, щото София веднага я "грабва" и си говорят двете аз докато зяпам отстрани. Да го еба, това, че имат много общи приятели, които аз естествено не познавам заради фактора "липса на социален живот", не им дава право да забравят, че са с мен.
А всъщност, бяхме на тъмблър среща и трябваше аз и Мара да се измъкнем. Но предния ден София ми писа да излизаме, аз я отрязах с предлог, че утре съм на тъмблър среща. И тя нали има, дойде.
Какво стана накрая? Аз се опитвах да си говоря с всички (които се бяха разделили на групички според кой с кого се познава), те останаха настрани и пълен игнор. Тъпо ми стана.
Щяхме да се размотаваме с Мара след това, а то какво стана? Бяхме в Пъблик и те идват изведнъж "ми, шси ходим, трябва да се приберем до 5 и половина"
СЕРИОЗНО ЛИ
ПОВЯРВАХ ВИ, КУЧКИ
ДА НЕ СТЕ НА 13 ЧЕ ТОВА ДА ВИ Е ВЕЧЕРНИЯ ЧАС??
Особено с бащата на София, да, направо се вързах.
Майната ви. Щото винаги така става. Точих се да излизам с нея, тя ме заеба.
Някакви "най-добри" приятелки сме, а винаги като й пиша да излезем има уговорки или не може заради нещо друго...
ПИСНА МИ, ДА ГО ЕБА. ПИСНА МИ.
Имам чувството, че съм единствената в тази връзка, която се опитва да я поддържа. Ако не й пишех в тъмблър от време на време, едва ли щяхме да си говорим.
...
Да го еба и нещастния сибирски студ, писна ми да зъзна и да съм със запушен нос.
Няма коментари:
Публикуване на коментар