Новият дизайн на блога ми

Не мога *-*
Влюбих се за не знам си кой път. И знам, че го написах грешно, просто ме мързи да проверя как е.
И да..
Днешните ми размисли са за...наркотиците.
Уоу, такава странна тема.
Всъщност трябва да помагам за презентацията по физика, нооо..
Към наркотиците чувствам същите неща, които чувствах преди да започна да пуша. Знам, че е лошо, знам всички негативни ефекти върху организма, бла бла бла. И все пак знам, че ако пробвам, ще се пристрастя. Мисля даже, че е само въпрос на време.
Единственото, което ме спира в момента, е интелигентността ми. Колкото и странно да звучи. Като пушех в шести клас бях тъпа като комин. Ама наистина.
Установила съм, че като пуша просто не мога да запомням нещата както трябва.
В несънено състояние, негладна и нежадна и т.н. мога да запомня едно 90% от това, което ми се казва в час и нямам нужда да уча вкъщи, освен ако нямаме домашни.
А пък като пуша, цялото представяне на мозъка ми пада много.
Но пък като човек с адски огромното вродено любопитство, направо не знам..
Поне алкохолът не ме влече. Не знам, примерно, на купон или нещо такова пия, че да не се късам от компанията пък и щото иначе съм някаква адски стеснителната. А като пия малко ми се развързва езика. Всъщност много. Не мога да спра да бърборя. Ама не знам, не го намирам за чак такъв недостатък.

Постът, който бях прекалено мързелива да публикувам тук...

и последствията от него.

Та.. Честно, не мога да повярвам каква наивна съм била. Ама сериозно. Да е такава злобна, бива, бива, нейното е съвсем отвратително обаче. Съди другите само по първите си впечатления и бърза да им лепва някакви етикети. И мисли, че съм лигава постоянно. ЕМИ ДА ТИ КАЖА, АКО С ТЕБ МОЖЕШЕ ДА СЕ ГОВОРИ НОРМАЛНО, МОЖЕШЕ И ДА ЗНАЕШ, ЧЕ НЕ СЪМ. Ако беше свестна приятелка, щеше да знаеш, че само около 75% от усмивките са истина. Но с теб просто не може да се говори.

По-специално за Д. си мисля как каза, че няма приятели и т.н. Как щеше да реагираш, ако знаеше колко й е преебано семейството и как няма къде да избяга от ада у тях и затова си научава набързо и излиза навън? А? Познато ли ти е, Калина, познато ли ти е? Само че тя не се забучва във фейсбук и не клюкари за другите, а излиза на въздух, с надеждата, че като се прибере всичко ще е пак sunshinе & rainbows.

Затова не обичам да съдя другите ей така. И им давам 100 шанса след като са се “изложили” по някакъв начин, примерно. Ти си най-пресния пример. Толкова пъти си ми показвала двестата си различни лица, ама аз пак си мисля “Тя се е променила този път, ще й дам шанс”..

Сериозно се отчайвам от човечеството. Свестните хора са мега свити и срамежливи, а пък лайнярите като Калина са пълни неебавки.

Май аз съм единствената, която е неебавка и свестен човек едновременно. Поне обичам да мисля, че съм, иначе съвсем ще ми изчезне волята за живот.

После, съответно, Мишо го вижда в тъмблър и го изпраща на Пенев. Пенев решава да го прати на Калина.

На другия ден
Мишо: "Калина що не идваааааа"
Аз: "Ъъъъ.. не знам"
Мишо:"Уф, може да се е саднала"
Аз:"Ъ? Що бе?"
Мишо:"Еми, вчеращния ти пост в тъмблър.. Пратих го на Пенев, той й го прати на нея и да.."
Аз:"Ми браво на нея. Аз наистина ги мисля тези неща, които съм ги написала и тя го знае много добре. Да си е "тъжна" колкото си иска"

И с всеки изминал ден осъзнавам каква е двулична и как не искам да съм като нея. И всъщност не съм, а тя ми влияе(ше) по този начин.

Това, че Мишо е пратил такъв пост, който очевидно е от тъмблър, където поствам всякакви мисли, които ми дойдат наум, е друг въпрос. За него ще си имам едно наум.

Уф

Когато някой ми се обади и плаче..
Никога, ама никога не знам какво да му кажа.
Ако става въпрос за връзки пък съвсем..
Просто мълча и неловката тишина поглъща всичко. Уф.
На живо мога поне да покажа на въпросния човек, че съм там, че го подкрепям, чрез физически контакт.
А по телефона? Като съм с някакъв вързан език какво правя?
>|

Gib jedem Tag die Chance, der schönste deines Lebens zu werden

You won't find faith or hope down a telescope

you won't find heart and soul in the stars
you can bring everything down to chemicals
but you can't explan a love like ours

Зарибиха ме по The Script.

Днес беше гаден ден, защото не разбрах нищо по биология. Мамка му, пак си мислех за био, пък написах "география". Какво ми става тея дни, от недоспиване ли е, или какво??

Само 9 и 20 е, а очите ми се затварят. Не искам да си лягам толкова рано в петък :с
Хмм, измислих го. Ще си изровя задачките по лингвистика. На унгарски са :>
Или ще си отрежа и изпиля ноктите и ще се лакирам? Хм..

Така де,
The Script - Science and love

Пак ми е едно такова замислено..

И малко гневно.

Каква противоречива личност съм.. В повечето случаи го намирам за доста добро нещо, но сега не е така.

Дори малко се мразя.

Някакъв адски непукист съм, и все пак абсолютно ме тормози всички какво мислят за мен.

Не знам, не мога да го обясня.

И естествено, това ме обърква още повече.

Не можах ли и непукизма да взема от баща ми? Не стига че съм му одрала кожата, и двамата сме някакви "сръчни", и двамата харесваме някакви странни неща.. Мислех си, че никаква част от характера ми не е като на мама. Ама не, ето, появи се. Противоречивост.

"Това или това?" Или и двете едновременно.

Което хич не е добре.

Защо просто не мога да избера едната страна??

Уф.

Т-Т