Новият дизайн на блога ми

Не мога *-*
Влюбих се за не знам си кой път. И знам, че го написах грешно, просто ме мързи да проверя как е.
И да..
Днешните ми размисли са за...наркотиците.
Уоу, такава странна тема.
Всъщност трябва да помагам за презентацията по физика, нооо..
Към наркотиците чувствам същите неща, които чувствах преди да започна да пуша. Знам, че е лошо, знам всички негативни ефекти върху организма, бла бла бла. И все пак знам, че ако пробвам, ще се пристрастя. Мисля даже, че е само въпрос на време.
Единственото, което ме спира в момента, е интелигентността ми. Колкото и странно да звучи. Като пушех в шести клас бях тъпа като комин. Ама наистина.
Установила съм, че като пуша просто не мога да запомням нещата както трябва.
В несънено състояние, негладна и нежадна и т.н. мога да запомня едно 90% от това, което ми се казва в час и нямам нужда да уча вкъщи, освен ако нямаме домашни.
А пък като пуша, цялото представяне на мозъка ми пада много.
Но пък като човек с адски огромното вродено любопитство, направо не знам..
Поне алкохолът не ме влече. Не знам, примерно, на купон или нещо такова пия, че да не се късам от компанията пък и щото иначе съм някаква адски стеснителната. А като пия малко ми се развързва езика. Всъщност много. Не мога да спра да бърборя. Ама не знам, не го намирам за чак такъв недостатък.