no tittle

Животът ми беше нормален. Просто отивах на училище, срещах хора, връщах се вкъщи и спях. Вървеше доста на добре, имах добро оценки.. Докато един ден не видях някого от съседния клас - ТЕБ. Спомени от преди толкова много години нахлуха в съзнанието ми. Сърцето ми заби лудо, пеперуди запърхаха в стомаха ми..Целият ми свят се преобърна. Всяка сутрин те виждах на спирката и краката ми се подкосяваха. Ти стана причината за моето съществуване. Около теб се въртяха всичките ми мисли. Ден, в който не видех очите ти, в който не се заглеждах в катранено-черната ти коса, в който не жадувах да те имам в прегръдките си..Нямаше такъв ден. Месец след месец те наблюдавах, любувах ти се и исках да изкрещя "ОБИЧАМ ГО!" на всеки минувач. Исках да имаме щастлив край. Знаех много неща за теб - от рождения ден, през роднините и приятелите ти, до хобитата. Мозъкът ми крещеше, че съм луда, сърцето ми кимаше в съгласие, но пак препускаше при вида ти.

През последния месец ти сложи очила. Казваше, че не ти отиват. Не беше така. Стояха прекрасно на ангелското ти лице.

* * *

Сега всеки път, когато те видя, сърцето ме боли. Сълзи напират да се изливат с реки от очите ми. Още си най-прекрасното същество, но ножът, с който ме прониза тогава, още стои на мястото си. Ножът, с който преряза надеждите и мечтите ми. Всичко.... си отиде. Вече не чувствам нищо. Не показвам никакви емоции. Като че ли смехът ти при моята изповед разби всичко. Вместо лудо, сърцето ми пулсира едвам-едвам от раната..

Не мисля, че ще се възстанови някога. Не, няма да мога да те забравя.

Всеки ден с твоя образ - това е живот, който вече не мога да понеса. Оценките ми стигнаха дъното, всеки ден получавам по две лекции заради това, но вече спря да ми пука. Болката, която ти ми причини, заглушава всичко.