Или не.
Днес отново беше един странен ден. По български по едно време ми беше интересно. При госпожа с такъв приспивен глас това си е меко казано странно.
И в автобуса точно до нас седна онзи-койт-не-бива-да-се-назовава. Не, не Волдемор, един индивид, който харесвах и в момента съм на етап мразене. Мисля. И сега просто си стоя пред лаптопа, пуша и си мисля за него.
Не,всъщност, просто се взирах в пространството.
Както и да е. Мина ми музата да пиша нещо тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар