Gib jedem Tag die Chance, der schönste deines Lebens zu werden

You won't find faith or hope down a telescope

you won't find heart and soul in the stars
you can bring everything down to chemicals
but you can't explan a love like ours

Зарибиха ме по The Script.

Днес беше гаден ден, защото не разбрах нищо по биология. Мамка му, пак си мислех за био, пък написах "география". Какво ми става тея дни, от недоспиване ли е, или какво??

Само 9 и 20 е, а очите ми се затварят. Не искам да си лягам толкова рано в петък :с
Хмм, измислих го. Ще си изровя задачките по лингвистика. На унгарски са :>
Или ще си отрежа и изпиля ноктите и ще се лакирам? Хм..

Така де,
The Script - Science and love

Пак ми е едно такова замислено..

И малко гневно.

Каква противоречива личност съм.. В повечето случаи го намирам за доста добро нещо, но сега не е така.

Дори малко се мразя.

Някакъв адски непукист съм, и все пак абсолютно ме тормози всички какво мислят за мен.

Не знам, не мога да го обясня.

И естествено, това ме обърква още повече.

Не можах ли и непукизма да взема от баща ми? Не стига че съм му одрала кожата, и двамата сме някакви "сръчни", и двамата харесваме някакви странни неща.. Мислех си, че никаква част от характера ми не е като на мама. Ама не, ето, появи се. Противоречивост.

"Това или това?" Или и двете едновременно.

Което хич не е добре.

Защо просто не мога да избера едната страна??

Уф.

Т-Т

Днес ми е едно такова весело

И даже има 2 причини за това:

1.Формула 1. Защото се вживявам прекалено много в маниите си. Но пък е яко.

Себастиан спечели Гран При на Япония. А Марк е втори. ^^

2. Всъщност аз наистина учих. И не ми беше чак толкова отвратително. Ама пък умирах от скука, сигурно това е обяснението :D

Станах в 4 да гледам квалификацията и още не ми се спи. :О

Просто съм умопомрачително радостна и реших да напиша поне един радостен пост в блога си :D

Оставям си едно интервю с много радостен Себ тук за после. После = някой момент на тъга. 'Щото не мога да не се усмихна като го видя ухилен :D

Какво се върти в главата на една наскоро открила себе си тийнейджърка, vol.1035

Когато бях на 7 или 8 години, отидох на рождения ден на съседчето на село с баба и дядо. Възрастните бяха в една стая, децата в друга, така че да могат да ни наблюдават и да чуват за какво си говорим.

Сред децата имаше едно момиче облечено в момчешки дрехи. Струваше ми се готина и си играехме заедно. По едно време дочух разговорът на майка й и баба ми. Майката се оплакваше, че детето й не се смята за момиче, отказва да носи рокли, не иска да си пуска дълга коса, и дори си е измислила мъжко име.

Баба ми съчувстваше на жената и дори каза, че ще е добре да заведат детето на психолог, защото има объркана психика.

Помислих си, "Баба е умна жена и винаги е права, значи наистина не е правилно да си момиче и да се държиш като момче".

Сега като се замисля за тази случка ме обхваща гняв. Заради предрзсъдъците, които възрастните насаждат на децата.

И все още се чудя какво ли е станало с това симпатично момче по душа. Дали все още се бори с майка си за носенето на рокли и мъжкото име? Или просто е затворил тази част от себе си в някоя малка стаичка, защото са му втълпили, че е грешно? Дали не съм можела да направя нещо в този летен следобед?

И все повече и повече се убеждавам колко ужасен е светът.

Как всичките стереотипи само ни вбесяват или натъжават.

Ето затова яростно споря всеки път, когато някой бъде обиждан с думите "педал" или "смотан гей" около мен. Затова се опитвам да променя мнението на близките си по въпроса с хомосексуалистите, които не заслужават да живеят, защото въпреки налаганото им от обществото, са приели себе си и се гордеят.

Всеки път като правя това ме заклеймяват като по-странна и по-странна. Защото мнението ми контрастира с всичко, което им е било наслагвано, и говоря врели-некипели.

На моменти просто не мога да го понеса и започвам да си мисля, че няма смисъл. Няма да успея да ги насоча в другата посока, към другия вид мислене, и се отчайвам. Но пък като си помисля "Хей, вече трета година в София имаше прайд. Трябва да спреш да се заблуждаваш, има още много хора, които не се страхуват открито да се противопоставят на представите. И ти не правиш нищо, за да им помогнеш."

Оттук се започва с кроежите на планове, как да пропътувам ~500 километра с момиче на моята възраст, сами в автобус/влак/каквото и да е там. Предполагам, че с повече приказки ще успея да навия майка си, но баща ми е такъв хомофоб, че направо не е истина. Не мисля и да пробвам с "Аз съм част от тази група, привлчена съм и към моя, и към противоположния пол", защото тогава сигурно ще каже "Много знаеш пък ти, хормоните ти замъгляват преценката/гледаш много телевизия/четеш прекалено много гупости в интернет/някакъв друг безсмислен аргумент."

Така де, напълно се отклоних от първоначалната си идея. Която беше нещо от сорта на "благодарна съм за гените си, че са ме направили толкова умна, за да прозрея истината сама, а не да вярвам сляпо на налаганото ми от обществото".

Оооооокей

Беше странен ден.

Може би защото сутринта не си взех горница и ми посиняха пръстите от студ (бях с къс ръкав и беше 16 градуса!!).

Или защото учителката по психология е толкова флегматична и всички заспаха, аз бях единствената, която слушаше какво говори. Попита дали се сещаме за име на някой психолог. Казах Фройд и целия клас ме изгледа все едно съм най-новото животно в зоопарка. Хм..

После говори за несъзнателни процеси, каза, че не могат да бъдат контролирани и спомена сънищата. Подшушнах на момичето до мен че абсолютно не е вярно и с тренировка могат да бъдат контролирани.. А погледът й крещеше BITCH I'm pms-ing leave me the fuck alone. Jajaja.

Смотаняка ме преследваше през целия ден.

А пък Вечно Влюбената ме изнерви отново. Заряза ме, за да се разхожда с прелестния си, който й казал, че иска да са само приятели.

А пък на края на деня ми идеше да изкормя Мис Каприз. Не знам как ще я търпя цяла година.

А, и си говорих с Човекът без социален живот днес в голямото. Що му трябваше да се замесва с Мис Каприз..изглежда по-свестен от нея. Днес прескачала оградата на училището (входа си беше широоооко отворен), паднала и й се разкървило коляното. Цяло голямо рева, все едно се е случила някаква световна трагедия.

Хм. Гладна съм. Отивам да дъвча бисквити с масло, егати здравословното. Ама ми се доядоха пък.

Чао.