Lass mich dein Geheimnis sein ♥

Много съм щастлива в момента ^^ Или не знам.. Днес бях навън с не-можете-да-познаете-кого. Същия мизерник! Не че обменихме повече от.. 20 думи но все пак! Не се изчервих в неговото присъствие! Просто.. Ахххххх..

Да. Излизане = той и аверите му играят баскетбол, аз и Калито стоим отстрани, говорим си и аз въздишам по него. Lololol :d

В момента единствения звук, който издавам е *въздиш*

Бива ли да съм толкова загубена..

♥

А някой може ли да ми обясни..

защо мозъкът ми си прави такива жестоки гаври? И въобще защо напоследък всичко става все по-объркано?

Вече нито знам какво искам, нито нищо.

Сънувах странен сън, пиша си домашните по немски навреме, уча като цяло, излиза ми се навън, харесвам го, не го харесвам.. О ФЪ. (that's what she said) D:

Винаги, когато рева насън, ама винаги, денят ми е скапан.

А беше някаква пълна глупост. Ревеш на сън за човек, с когото не си говорила от.. 14 февруари насам. Който просто те игнорира. Биваш утешавана от г-н Шу (да, омг, от въображаем герой) и после изведнъж ставаш гадже с човек без лице (добре де, имаше лице, ама го нямаше.. you get it!) и ти е някакво яко и се събуждаш с размътен мозък.

Тоя проклетник е единствената причина да не харесвам живота си и да искам да се махна оттук. Без него всичко щеше да е по-добре. *въздиш* Виждам го навсякъде. *по-голямо въздиш*

бЛа-БЛА-БЛА.

В главата ми има толкова много неща. Като отворя най-сетне блога и си казвам "Ето, на, ще ги разкарам от главата си" и просто..нищо. Всичко изчезва.

....

-Ела до CBA с мен

-Не ми се излиза днес

-Хайде деее

-Ммммм не

...последвано от мълчание. Буквално само мълчи и не ми казва нищо. Всеки път като поиска да излезем някъде, не давай боже да не ми се излиза. До края на деня ме гледа накриво, все едно съм й виновна за нещо. I don't think so.

Ами..нали знаете..

Това е един от онези мързеливи неделни следобеди. Просто защото.

Напълно нямам сили за нищо.

I fly like paper, get high like planes..

Ммм сигурно вече отлита. И на мен ми се иска да отлетя.

GTFO plz.

Ама наистина. Що просто не ме оставихте днес ЦЯЛ ден сама? Така хубав беше следобедът, прекаран в говорене на глас, пеене на песни, докато лежах на пода, четене на книга, "ще си науча!..ама не днес" stuff.. Защо ви трябваше да проваляте всичко, като каните гости? Ама не просто гости, гости с досадно двегодишно, което само ми рови из нещата, разхвърля и ме дразни. МНОГО. СКЪСА МИ ШИБАНИЯ ПЛАКАТ НА ЛЕОНА ЛУИС!!!!! ПЛАКАТЪТ, КОГОТО ПАЗЯ КАТО ОЧИТЕ СИ, 'ЩОТО Е ПЪРИЯ ПЛАКАТ НА ЛЕОНА, ИЗЛИЗАЛ В БГ СПИСАНИЕ. Аз самата съм го късала, ама не ЧАК толкова брутално. Бахти ве, шибано лапе. После ми се усмихна мазно, все едно нищо не е направил и това е просто парче хартия. Еми да, ама за мен има супер сантиментална стойност и вече НЕ те харесвам, след като почти го унищожи и ОТНОВО ще го оправям с тиксо. ГРРРРРРРРРРРРРР!!!!!!!!!

А после нашите ме виждат вкиснала. Баща ми хич не сгрява и някакъв "дай една бузка, бла бла". ТИ ДА НЕ БИ ДА СИ СЛЯП И ДА НЕ ВИЖДАШ,ЧЕ СЪМ НА ШИБАНИ 15 ГОДИНИ И МИ ПИСНА САМО "БУЗКИ" ДА ТИ "ДАВАМ"??? ДРАЗНИШ МЕ УМОПОМРАЧИТЕЛНО МНОГО КАТО СЕ ДЪРЖИШ КАТО 6-ГОДИШНО. НАИСТИНА. НЯКОЙ ДЕН ПРОСТО ЧАШАТА ЩЕ ПРЕЛЕЕ И ЩЕ ТИ СЕ РАЗКРЕЩЯ ТАКА БРУТАЛНО, ЧЕ НАПРАВО ОТ ВКЪЩИ ЩЕ МЕ ИЗГОНИШ.

Пф, много крайни неща казвам, но просто вече ме дразни мега много. "Днеска ще ходиш при баба си, утре при другата баба", без дори "ще ти стигне ли времето да си научиш?/ ще успееш ли да си починеш?".. Не ме гледай, че не уча, пак се уморявам, да го еба. А и вече уча. Мамка му, уча. Наистина правя усилия. Вече. В събота просто НЕ МОГА да правя нищо. Цялата дълга седмица ме изцежда и се чувствам като парцал. Имам нужда от един ден нищо правене...

Майната ви на всички. Майната ти, ти с твоите "любовни" проблеми, ти с големите капризи, ти, учещият в свободното си време, ти, мазнещият се на учителите, ти, постоянно говорещият в час, ти, много нацепения, ти, който изглеждаш толкова прекрасен, осъзнаваш го напълно и сменяш гаджета като носни кърпи. който имаш такъв разтапящ поглед. ти, с косата, която си стърчи в случайни посоки и е просто БОЖЕСТВЕНА, ти, който ме отбягваш.. и сутрин стоиш с най-скучния и дразнещ човек в автобуса, защото другите ти възможности са онази, мислеща се за много badass, кифла/курва-та, безличната, която мисли само за учене и за сериали с вампири/ ЗЛЕто, с име гергана (не заслужава главна буква!) и нърдчето с очила, вманиачено по сериали, с което си бил гадже в шибаната детска градина и сега ти е неудобно да я погледнеш/заговориш и избягваш нон-стоп (да, аз, шибаното аз съм това).

Да го еба, защо си толкова прекрасен и не мога да спра да мисля за теб?? Защо през всичките тея години си бях добре, изведнъж БАМ, ти се появи, и отново завладя мислите и сърцето ми?? Защо?!

Пф.

I don't think I really care anymore

Еми да. Чувствах се ужасно в началото на ваканцията и тъкмо стана по-добре и свърши ;[ Дооста ме мързи да чета всички неща и затова просто.. преписвам от отговорите. Тъпо от моя страна, но в момента ме боли главата ужасно много и не мисля, че утре ще успея въобще да направя нещо. Ха-ха. А класната каза след ваканцията да сме се стягали. LOL. Аз не смятам така. По дяволите, имам рожден ден след месец. I don't really care.

Баща ми крещи отатък. Говори по скайп. И крещи. Имам чувството че ще го чуят чак в Украйна (тея с които говори са там). Ох, направо ми пробива главата.

Пф. Хем искам, хем не искам да започва седмицата. Искам, защото OHMAIFREAKINGAWD GLEE! Ама пък.. даскало.. Класната ще ни измъчва. Брр..

А и се подстригах. Не много късо де. Само 3-4 пръста по-късо. Йей, вече нямам тон и половина коса върху главата си ^^

Eeenie meenie lalala.

Чао.