6am always feels thrilling.
Not the good kind of thrill,
not
    like riding a roller coaster
or when you look into
 someone's eyes right before you kiss.
It feels dangerous,
    like hanging off a cliff only held by a thread,
or like you're about to get hit by a train,
    like a glimpse into what life is
for the few seconds right before it goes away
   and you're left with nothing.
    Like playing poker,
depending on luck because you're bad at bluffing
   and you just bet everything you have,
         simply because
          you
               decided to
                              stay awake.

------------------------------------------------------------------
Wrote a thing an hour or two before I fell asleep after being up all night. I like to think it's good but maybe it's because I've had about 3 or 4 hours of sleep but I typed it up anyway.

Life is still... complicated. It's weird, and messy, and frankly I don't wanna deal with any of that. So I'm just kind of there, floating around and being lost. I'm full of words yet I say the same things over and over again, they won't get out of my head, they won't let me rest for a bit while I'm awake. Nothing makes sense. It feels like my entire personality, my life, my interests, everything is fake.


I wish I had a more positive note to end this on but I've had the worst months of my life, and very little sleep, so I'll just leave it here.

много се радвам на себе си че редовно има писания в този блог от 2009 до 2011 щото не помня абсолютно нищо, ха ха

обичам си депресията и това че ме лишава от спомени и единствено ясно помня някакви супер ужасни неща които са ме травмирали

както и да е. 2016. още съм в ужасна депресия. изпитвам ужас, но май утре ще ходя да си записвам час при психиатър, поне едни антидепресанти да ми изпише, че да мога да се концентрирам и да спя нормално отново. липсват ми тези прости неща, от около година не са ми се случвали и много ме изтормозват вече. 

не знам какво да напиша, нищо особено не се случва с мен в момента, този семестър общо взето ми е пропилян, нямам работа, по цял ден стоя вкъщи и рева от време на време, пуша по-често отколкото преди, но все пак не повече от 2 цигари на ден и гледам все пак да не е много, имам още 5-6 цигари от кутията, която започнах преди почти три седмици, така че бива

ще ходя на холси след месец ? понякога забравям. сигурно ще е прекрасно, не се и съмнявам

в понеделник довърших четенето на една книга ? което е супер. ревах, щото беше книга с гей герои и естествено че имаше един със Супер Тъжна случка

и. това е. не знам. радвам се, че този блог го има, че блогър се свързва с гугъл профила ми някак си и не е изтрит заради неактивност и че ако реша мога да възродя спомени от 2009-а, които не съществуват в главата ми, понеже дългосрочната ми памет бе напълно унищожена от депресивното разтройство, което реши да ми се случи като бях на 12 и до този ден ме държи, но си променя интензивността от време на време просто.